Определение № 1145 от 03.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 801/2010 г.

Производството е по член 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. И. И. против решение №317/02.03.2010г. на П. окръжен съд,14 гр.с.,постановено по гр.д.№3247/2009г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №293/18.07.2009г. постановено по гр.д.№1337/2008г.,поправено с решение 408/06.11.2009г. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,депозирано след дадените от въззивния съд указания,касаторът заявява,че разглеждането на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.Излагат се доводи,че няма трайна практика на ВКС ,от която да е видно правилно ли въззивният съд не уважава молбата за събиране на нови гласни доказателства,както и неуважаването на молбата на касатора за отмяна на хода по същество,във връзка с възможността да се изложи аргументацията от пълномощника на касатора за събиране на нови гласни доказателства,като съдът е допуснал процесуално нарушение и е лишил касатора от правото му на адекватна защита. Ответницата по касационната жалба Й. И. Б. ,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска. Видно от съдържанието на горепосоченото изложение липсва посочване на правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с обжалваното въззивно решение.Съгласно Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС-1-правният въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с обжалваното решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното решение,като Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението му по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без са се обсъждат допълнителните основания за това.Въпреки това,съгласно съдържанието на изложението,депозирано от касатора,в същото се навеждат изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.3 от ГПК. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд