Определение № 10354 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8875/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ПтХ Енерджи“ ЕООД против определение № 1396 от 09.07.2024 г., постановено по адм. дело № 324/2024 г. по описа на Административен съд гр. Добрич. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Областния управител на област Добрич, в писмено становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид доводите в частните жалби и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Добрич оставя без разглеждане жалбата на „ПтХ Енерджи“ ЕООД против писмо рег. № РР-12-12/19.06.2024 г. на Областния управител на област Добрич, с което, на основание чл. 31, ал. 2 АПК, жалбоподателят е уведомен че преписката, образувана по заявлението му за разрешаване изработване на проект за изменение на ПУП – ПЗ, е изпратена по компетентност на кмета на община Генерал Тошево и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът приема, че в срока за произнасяне сезираният административен орган - Областния управител на област Добрич изпраща преписката на компетентния орган – кмета на община Генерал Тошево, на основание чл. 31, ал. 2 АПК. Прави извод, че в случая е налице действие, което е част от производството по издаване на индивидуалния административен акт, което по силата на чл. 21, ал. 5 АПК не е индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че актът, с който преписката се изпраща на компетентния орган, не подлежи на обжалване, тъй като с него не се прекратява административното производство, както и оспорването му не е изрично предвидено в Административнопроцесуалния кодекс. Оспореното решение не обективира отказ да се издаде искания акт, който също би подлежал на съдебен контрол. Възражението за наличие на влязло в сила решение, с което е разрешен въпроса за компетентността на органа, е неоснователно. По силата на съдебния акт, с който е отменен предходен отказ на областния управител да одобри проект за ПУП - ПЗ и преписката е върната за ново произнасяне, съобразно дадените указания, е възстановена висящността на административното производство. В мотивите на съдебното решение е прието, че компетентният орган по искането на жалбоподателя е областния управител, но в случая същият не постановява отказ за издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП – ПЗ, а изпраща по компетентност преписката за произнасяне на кмета на община Генерал Тошево. В случая съдът правилно приема, че оспореното писмо е част от производството по издаване на искания административен акт, като този акт не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, тъй като съдът не е сезиран със спор за компетентност. Да се произнесе по същество означава съдът да разреши спор за компетентност, което е извън правомощията му в това производство, тъй като при евентуален такъв спор между административните органи същият се разрешава по реда на чл. 19, ал. 1 АПК – в настоящия случай с определение от съответния административен съд. Ето защо като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото първоинстанционният съд постановява определение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди „ПтХ Енерджи“ ЕООД да заплати на областната администрация на област Добрич сумата 50 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,