Определение № 590 от 13.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 505/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. А. Ч., [населено място], срещу определение №555 от 08.06.2011 г. по ч. гр.дело №489/2011 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение от 21.01.2011 г. по гр. дело №5221/2010 г. на Русенския районен съд. С първоинстационното определение в тази част е върната исковата молба на жалбоподателя поради недопустимост на предявените искове за осъждане солидарно Д. Н. Д., Й. Н. И., Й. В. Й. и Н. Г. Й. да му платят 316 лв. като частичен иск от дължимите 31 600 лв. – обезщетение за вреди от неизправен канал и 216 лв. като частичен иск от дължимите 21 600 лв. – стойност на разходи за възстановяване на етаж от сграда. Ответниците Д. Н. Д. и Й. Н. И., двамата от [населено място], оспорват жалбата. Ответниците Й. В. Й. и Н. Г. Й., двамата от [населено място], не са заявили становище. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІV г.о. констатира следното: Въззивното определение е постановено по спор за парични вземания до 5 000 лв. Оттук следва, че ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение на въззивен съд по дело с цена на исковете до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС въззивните определения по делата с цена на иска до 5 000 лв. Производството по такива спорове е двуинстанционно. Частната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. Съобразно изхода на спора на ответниците по частната жалба Д. Н. Д. и Й. Н. И. трябва да се присъдят 100 лв. деловодни разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.