Определение № 159 от 23.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1882/2012 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 1 НПК. Образувано е въз основа на разпореждане № 2849 от 4.10.12 г на съдия-докладчик от РС-Сандански, с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 461/12 по описа на същия съд, по внесен обвинителен акт срещу Г. Й. Ф., за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 НК. С разпореждането се прави искане за промяна на местната подсъдност, като делото бъде разгледано от Районен съд, Враца, поради това, че седем от общо десет свидетели, фигуриращи в списъка на лицата за призоваване, живеят в района на съда в [населено място], а подсъдимият изтърпява наказание „лишаване от свобода” във В. затвор. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от РС-Враца. Върховният касационен съд, І НО, намери следното: Съгласно чл. 43, т. 1 НПК, ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд. С израза „много”, употребен в чл. 43, т. 1 НПК, законът поставя изискването по-голямата част от обвиняемите или свидетелите да живеят в района на другия съд, така че техният брой да преобладава и да създава процесуални затруднения по призоваването им. Настоящият случай е именно такъв: седем от общо десет свидетели живеят в района на друг съд / Районен съд, Враца /, а подсъдимият пребивава във В. затвор. При това положение, настоящата инстанция намира, че са налице условията на чл. 43, т. 1 НПК, за промяна на местната подсъдност, а искането на Районен съд, Сандански се явява основателно и като такова следва да бъде уважено. С оглед на изложеното и на основание чл. 43, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, І НО,