Определение № 157 от 08.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 23/2010 г.
ВКСI търговско отделение08.02.2010reporting judge Емил Марков
Ruling
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Е” ООД – София с вх. № 61815/16. ХІ.2009 г., подадена против въззивното определение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Г, от 30. Х.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 10330/09 г. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на процесуалния представител на „Е” ООД – София и при внесена държавна такса от 15 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
Grounds
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 -ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 61815/16. ХІ.09 г. на „Е” ООД - София, подадена чрез процесуалния му представител адв. В от САК, против въззивното определение на Софийския градски съд, ГК, от 30. Х.2009 г., постановено по гр. д. № 10330/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това д-во срещу онази част от първоинстанционното определение на Софийския районен съд, ГК, 35-и с-в от 4.ІХ.2009 г. по гр.д. № 42442/09 г., с която е било отказано допускане на обезпечение и на бъдещо искане за присъждане на разноски, както и за присъждане на действително направените такива в производството по обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 ГПК. Оплакванията на търговеца-частен касатор са за постановяване на атакуваното въззивно определение на СГС при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се претендира касирането му „и уважаване изцяло на настоящата частна жалба” Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, частната касационна жалба на „Е” ООД-София, ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лева. В случая обжалваемият интерес по атакуваното въззивно определение на СГС е до размер на претендираната сума за реално направени разноски в първоинстанционното и в частното въззивно пр-во, която възлиза на 355 лв. Сборувани с последната, евентуалните разноски за предявяване на бъдещите два иска /по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 288 ТЗ и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД/ не надхвърлят хиляда лева, вкл. и по аргумент от текста на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Cited provisions
9- чл. 274, ал. 4 ГПК
- чл. 275, ал. 1 ГПК
- чл. 281, т. 3 ГПК
- чл. 390 ГПК
- чл. 79, ал. 1 ЗЗД
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД
- чл. 288 ТЗ
- чл. 274, ал. 3, т. 2
- чл. 7, ал. 2, т. 2