Определение № 360 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 663/2012 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба на Ю. С. С. за отмяна на влязлото в сила решение от 12.03.2012 г. по гр.д. № 1581/2011 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отменено решение № 3070 от 22.10.2009 г. по гр.д. № 9681/2007 г. на Районен съд-Варна и е постановено друго за признаване за установено, че Н. Й. С. и Ю. С. С. не са собственици на реална част с площ от * кв.м. от недвижим имот № * по ПНИ на СО „Б.-юг”, [населено място] по предявения от Д. А. Г., Е. В. С., В. А. В., К. П. В. и Г. А. В. отрицателен установителен иск. Ответниците по молбата за отмяна Д. А. Г., Е. В. С., В. А. В., К. П. В. и Г. А. В. са оспорили основателността й, но не са изразили становище по допустимостта й. Ю. С. е обосновала основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като представя нотариален акт № *, том *, н.д. № */* г., липсата на който е обусловила извода на съда, че договорът в полза на Н. С. не е произвел вещно-транслативно действие. Молбата е постъпила преди изтичане на три месеца от влизане в сила на решението /12.03.2012 г./ и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК, поради което следва да бъде допуснато разглеждането й. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение