Определение № 5485 от 07.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12129/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) срещу протоколно определение от 13.10.2023 г. по КНАХД № 423/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което съдът е спрял производството по делото до постановяване на решение от Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/23. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, тъй като съдът е посочил като основание за спиране на производството разпоредба от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а ГПК не намира субсидиарно приложение в касационното производство по административнонаказателни дела. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Б. Богомилов, чрез процесуалния си представител изразява становище за недопустимост на частната жалба поради необжалваемост на определението. При условия на евентуалност изразява становище по съществото на спора за неоснователност на частната жалба. Моли присъждане на разноски съгласно представен списък. С Определение № 1386 от 07.02.2024 г. тричленният състав на ВАС е приел частната жалба за недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. С Определение № 5256 от 25.04.2024 г. по адм. д. № 3238/2024 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отменил определението на тричленния състав и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Тричленният съдебен състав на ВАС, след като съобрази дадените в отменителното определение задължителни указания и прецени доказателствата по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от лице, имащо право на обжалване и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административния съд - Благоевград е образувано по касационна жалба на директора на Национално тол управление към АПИ срещу Решение № 322 от 12.05.2023 г. по АНД № 1791/2022 г. на Районен съд – Благоевград. С посоченото решение районният съд е отменил Наказателно постановление № BG20042022/5800/P8-770 от 11.10.2022 г. на директора на Национално тол управление към АПИ, с което на Б. Богомилов е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата. За да спре съдебното производство по делото, касационният съдебен състав е констатирал, че пред СЕС е образувано дело С-61/23 по отправено от Административен съд - Хасково преюдициално запитване с Определение № 113 от 31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково. Съдът е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред СЕС. Като правно основание за спиране на съдебното производство съдът е посочил чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 631 и 633 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Определението е правилно. Съгласно чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в дял трети „Производства пред съда“ в глава девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети „Производства пред съд“, глава девета „Общи разпоредби“, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. По горните съображения неоснователни са доводите на частния жалбоподател за неприложимост на ГПК и че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. В настоящия случай поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Относно претенцията на ответника по частната жалба за присъждане на разноски следва да се произнесе административният съд с постановяване на крайния съдебен акт. Видно от регламентираните в чл. 143 АПК основания за отговорност за разноски същите се присъждат с оглед изхода на главния спор. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение