Определение № 5 от 06.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4966/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на Д. С. К. от [населено място] против определение № 3674 от 3.11.2016 год. по ч. гр. д. № 5137/2016 год. на Софийския апелативен съд. С него е оставена без разглеждане частната му жалба, с вх. № 136899 от 28.10.2016 год. срещу разпореждането на Софийски градски съд от 18.10.2016 год. по гр. д. № 4264/2008 год. и производството по нея е прекратено. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и иска отмяната му. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното: С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК постановеното определение на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба против разпореждане на първоинстанционния съд, подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС. Същата е подадена от легитимирана страна в срока по 275, ал. 1 ГПК и е редовна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: За да остави без разглеждане частната жалба против разпореждането на първоинстанционния съд, въззивният Софийски апелативен съд приел, че то не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона е предвидено изрично обжалването му. С разпореждането от 18.10.2016 год. първоинстанционният съд е дал възможност на жалбоподателя да изпълни указанията по редовността на подадена от него жалба, т. е. продължил е указан му срок, поради което и същото не подлежи на обжалване с частна жалба. Изложените от въззивния съд съображения се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което определението му следва да се потвърди. Обжалваното пред въззивната инстанция разпореждане е постановено от първоинстанционния съд по повод проверка редовността на подадената частна жалба вх. № 56815 от 25.04.2016 год., срещу разпореждането от 20.04.2016 год. по гр. д. № 4264/2008 год. на СГС, в изпълнение процедурата по чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 - чл. 262 ГПК. С него на жалбоподателя е дадена възможност да изпълни предходните указания на съда относно редовността на частната жалба - тези по разпореждането от 27.04.2016 год. Последните също са били предмет на подадена частна жалба, оставена без разглеждане като недопустима /приложеното ч. гр. д. № 3025/2016 год. на ІІІ г. о. на ВКС/. Разпореждането, с което в производството по администриране на постъпила частна жалба, се дават указания за отстраняване на констатирани нередовности в определен срок, не е от категорията определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, подлежащи на обжалване с частна жалба, тъй като нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона изрично е предвидена обжалваемостта му. На обжалване с частна жалба ще подлежи определението, с което при неизпълнение на указанието за отстраняване нередовност в частната жалба, същата бъде върната – чл. 262, ал. 3 ГПК. Настоящата хипотеза не е такава, тъй като не е постановен съдебен акт за връщане на частната жалба. Водим от горното ВКС, ІІ г. о. в настоящият си състав