Определение № 3651 от 26.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2983/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Министъра на електронното управление, чрез процесуален представител адв.Л.Иванова, срещу определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 20.02.2024 г. по адм.д. № 12089/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е оставено без уважение искането на ответника - Министъра на електронното управление за спиране на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм.д.№265/2024 г. по описа на АССГ. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението. Иска се същото да бъде отменено и се постанови друго, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК във връзка с чл.144 АПК се спре производството по адм.д. № 12089/2023 г. по описа на АССГ до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм.д. №265/2024 г. по описа на АССГ. Ответната страна – А. Петров от гр.София, чрез процесуален представител адв.В.Бенатов, оспорва частната жалба, като излага съображения за недопустимост и неоснователност на същата. Иска същата да бъде оставена без разглеждане, алтернативно без уважение. Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение намира частната жалба за недопустима. Делото пред АССГ е образувано по жалба на А. Петров от гр.София срещу Заповед № ЧР-312/28.11.2023 г. на Министъра на електронното управление, с която на основание чл.82а, ал.2 от Закона за държавния служител е прекратено временното му назначаване на длъжност „главен секретар“ на Министерство на електронното управление, считано от 29.11.2023 г. В открито съдебно заседание, проведено на 20.02.2024 г. е докладван отговор на ответника, в който е направено искане за спиране на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм.д.№265/2024 г. по описа на АССГ. Сезираният съд е приел, че липсва основание за спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 АПК във вр. с чл. 144 АПК и е оставил без уважение искането за спиране. Посочил е, че определението подлежи на обжалване. Независимо от посоченото право на обжалване в определението на АССГ, от съдържанието на чл. 229 АПК, следва, че не е предвидено обжалване на определението, с което е отказано спиране на производството. По аргумент за противното от чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК (аналогично е разрешението и в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК ), отказът да се спре съдебното производство, независимо от конкретното основание, на което е направено искането, не подлежи на самостоятелен контрол по реда за обжалване на определенията - чл. 229 - чл. 236 АПК, тъй като не прегражда по- нататъшното развитие на производството. Доколкото отхвърлителното, по отношение на искането, определение не е изрично посочено в закона като обжалваемо, не е налице и втората хипотеза на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, обуславяща възможността за оспорването му пред по-горния съд. Това определение ще подлежи на проверка само с крайния акт на съда, компетентен да се произнесе по същество на спора. Предвид изложеното подадената частна жалба срещу определението на АССГ е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производството - прекратено. Воден от горното, Върховният административен съд, Пето отделение, на основание чл. 215, т. 4 АПК, във вр. с чл. 236 АПК,