Определение № 427 от 01.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 4763/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на Н. И. Д. - от [населено място] срещу Определение № 678 от 10.10.2013 г. по ч.т.д.№ 3714/ 2013 г. на ВКС, І т.о., с което е оставена без разглеждане частната й касационна жалба срещу Определение № 8166 от 20.04.2013 г. по ч.т.д.№ 525/2013 г. на СГС, с което е потвърдено Разпореждане за незабавно изпълнение от 09.04.2012 г. по ч.гр.д. № 15 259/2012 г. на СРС, 67 с. по заявление на Ж. Г. Н. - от [населено място], въз основа на запис на заповед от 28.10.2010 г. на основание чл. 417 т. 9 ГПК. Частната жалбоподателка излага, че определението е неправилно, като постановено в противоречие със закона и иска същото да се отмени, и да се обезсилят издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Поддържа, че неправилно съставът на ВКС е приел, че частната касационна жалба е недопустима, което противоречи на съдебната практика - Опр. № 762/ 02.11.2010 г. по ч.т.д.№ 712/ 2010 г. на ВКС, ІІ т.о. Ответникът по частната жалба Ж. Г. Н. - от [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане частна касационна жалба. С обжалваното определение състав на ВКС,ІІ т.о. е оставил без разглеждане частна касационна жалба срещу въззивно определение, постановено по реда на чл. 419 ГПК, по съображения, че същото не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от кръга на визираните в чл. 274 ал. 3 ГПК. Съгласно т.8 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС необжалваеми са въззивните актове, постановявани в заповедното производство, уредено от закона като двуинстанционно и по силата на чл. 274 ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС постановените определения - включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство (въззивното определение, постановено по частна жалба срещу заповедта в частта за разноските), заповедното производство не е "друго производство" по смисъла на чл. 274 ал. 3 т. 3 ГПК, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, и няма препращаща разпоредба, по силата на която да се предвижда касационно обжалване. Затова дори и да се приеме, че частната жалбоподателка доказва, че по въпроса има създадена противоречива съдебна практика (цитираното определение не е по чл. 419 ГПК), с посоченото ТР на ОСГТК противоречието е преодоляно. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение