Определение № 8652 от 10.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6117/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. В., в затвора [населено място], срещу определения № 913 и № 914/13.05.2024 г., постановени по адм. дело № 167/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч. Моли определенията да бъдат отмени като неправилни. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение № 913/13.05.2024 г., постановено по адм. дело № 167/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч, съдът на основание чл. 231 във вр. с чл. 213а, ал. 1 изр. второ АПК е върнал частна жалба, подадена от Г. В. В., срещу определение № 112/19.01.2024 г., постановено по адм. дело № 167/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч. С определение № 914/13.05.2024 г., постановено по адм. дело № 167/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч, съдът на основание чл. 231 във вр. с чл. 213а, ал. 1 изр. второ АПК е върнал молба за отмяна, подадена от Г. В. В., на влязло в сила определение № 67/12.01.2024 г., постановено по адм. дело № 167/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч. След като е обсъдил наличието на искане за освобождаване от държавна такса като такова без посочени нови обстоятелства и по което има произнасяне с влязло в сила определение, съдът с разпореждане от 19.04.2024 г. е дал на частния жалбоподател/молителя указания в 7-дневен срок да внесе дължимите две държавни такси в размер от по 30 лева по сметка на Върховния административен съд, както за разглеждане на частната жалба, така и за разглеждането на искането за отмяна. Със същото разпореждане частният жалбоподател е бил предупреден, че в случай на неизпълнение на указанията на съда, жалбата/молбата за отмяна ще бъдат върнати на основание чл. 213а, ал. 1 АПК. Разпореждането е съобщено лично на страната на 25.04.2024 г., като в указания срок документи, удостоверяващи плащания, не са представени, а отново е депозирано искане за освобождаване от внасяне на дължимите държавни такси. При установеното неизпълнение и след като отново е обсъдил липсата на нови обстоятелства и данни във вр. с чл. 83 ГПК, както и поради влязло в сила определение с което е оставено без уважение искане за освобождаване от държавна такса по процесното дело, съдът е направил извод, че молбата с искане за освобождаване от внасяне на държавна такса е недопустима, а частната жалба/молбата за отмяна на влязло в сила определение следва бъдат върнати, тъй като не са изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовността, изразяваща се в задължението за внасяне на държавни такси. Определението е валидно, допустимо и правилно. Задължението за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. за подадена частна жалба произтича от нормата на чл. 235а АПК (така както е и в чл. 242а АПК - за молба за отмяна на влязъл в сила съдебен акт) и е условие за редовност съгласно чл. 213, т. 3 АПК, във вр. с чл. 231 (респ. чл. 241 АПК). Като приложение към подадената от В. частна жалба/молбата за отмяна не е представен документ за внесени държавни такси, при което същото е оставено без движение от съда за отстраняване на констатираната нередовност. Разпореждането за това е надлежно съобщено на жалбоподателя. Задължението за внасяне на дължимата се държавна такса не е изпълнено до момента на постановяване на обжалваното определение. С оглед изложеното правилно частната жалба/молбата за отмяна са върнати на основание чл. 231/чл. 241 и чл. 242 във вр. с чл. 213а, ал. 1 АПК. Изложените в жалбата възражения са неотносими за процесния случай. Обжалваните определения като правилни, следва да бъдат оставени в сила. Водим от горните мотиви, Върховният административен съд, трето отделение