Определение № 2129 от 22.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1172/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.166, ал.3 АПК. Образувано е по частната жалба на Сдружение "Балканка" [ЕИК], чрез адвокат Л. Костадинов, с която се оспорва Определение № 310 от 09.01.2024г. по адм. д. № 182/24 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на сдружението против Решение № 257/01.12.2023г. на министъра на околната среда и водите, с което е допуснато предварително изпълнение на становище по ЕО № 7-5/2023г. Навеждат се доводи за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно развити съображения в частната жалба иска отмяна на определението като незаконосъобразно и спиране предварителното изпълнение на акта. Ответната страна – министър на околната среда и водите, чрез представител по пълномощие- ст. юрк. Цветков, изразява становище за нередовност и алтернативно за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, намира същата за допустима. Неоснователни са оплакванията за нередовност на същата, т.к. по делото е подадена по електронен път и е подписана с КЕП, чиято валидност е удостоверена с приложена на л.10 от делото Информация за електронен подпис. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното Определение № 310 от 09.01.2024г. по адм. д. № 182/24 г. по описа на Административен съд – София град, е отхвърлена жалбата на Сдружение "Балканка" против Решение № 257/01.12.2023г. на министъра на околната среда и водите, с което е допуснато предварително изпълнение на становище по ЕО № 7-5/2023г.,както и искането за спиране на предварителното изпълнение, допуснато с горното решение. За да се произнесе по искането, съдът е взел предвид, че в случая предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на изрично разпореждане, мотивирано с наличието на хипотезата на чл.60, ал.1 АПК, а именно с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси и предотвратяване настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснение на изпълнението му. Защитата на особено важни държавни интереси е обоснована с необходимостта от приемането от Министерски съвет на актуализиран ПУРН на ЗБР, което от своя страна ще доведе до наличието на предпоставки за изпълнение на мерки и в новоидентифицираните райони със значителен риск от наводнения, както и ще се намали риска от неизпълнение на изискванията на Директива 2007/60/ЕО и ЗВ, вкл. и риска от преминаване към трети етап на стартираната от страна на Европейската комисия наказателна процедура спрямо Република България. Посочено е, че забавянето на приемането на актуализиран ПУРН на ЗБР, предпоставка за което е предварителното изпълнение на процесното становище, ще доведе до пряко засягане на обществения интерес, тъй като липсата на приет ПУРН води до редица затруднения във връзка с реализацията на политики по опазване на околната среда, на транспортни проекти и инвестиционни предложения, както и поставя под риск разходването на средства по реда на ЗУСЕФСУ при споделено управление за новия програмен период 2021 – 2027г. Така постановеното определение е правилно. В частната жалба се оспорва наличието на предпоставките по чл. 60, ал.1 от АПК на допуснатото по силата на изрично разпореждане на министъра на околната среда и водите предварително изпълнение на оспорения административен акт. Навеждат се доводи по същество на спора и законосъобразността на приложената мярка, както и съответствие на акта с материалноправните и процесуални изисквания за неговата форма и съдържание, които не са предмет на разглеждане по същество в настоящото производство. Съгласно чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК, съдът може да спре предварително изпълнение само ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В случаите, когато по силата на разпореждане по чл.60 ал.1 АПК е допуснато предварително изпълнение, се установява наличието на предпоставките на посочената разпоредба, като всички те са свързани със защита на публичния интерес и обосновават неговото предимство пред личните права и интереси. Настъпването на значителни или трудно поправими вреди, съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК следва да са свързани с настъпването на нови факти и обстоятелства, т.е. такива, настъпили след издаване на акта. В настоящия случая, такива нови факти и обстоятелства не са доказани, а не са и твърдени. Твърдените щети в насока започване на наказателна процедура спрямо България от страна на Европейската комисия и поставянето под риск на разходването на средства по реда на ЗУСЕФСУ за новия програмен период са обстоятелства, които са съществували към момента на издаване на акта и при допускането на неговото предварително изпълнение по силата на закона, т.е. същите са взети в предвид от административния орган, а отделно от това същите не са част от патримониума на частния жалбоподател. Липсват твърдения и доказателства за вреди, които ще настъпят пряко от самото предварително изпълнение. Следва да се отбележи, че съдебната практика на ВАС приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество, поради което и следва да се приеме, че жалбоподателят се позовава на другата хипотеза - че ще понесе значителни вреди, които обаче има задължението да обоснове и докаже. При това той следва да установи, както че съществува реална опасност да понесе такива вреди, така и че същите са "значителни" по размер. Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата от предварителното изпълнение следва да се установи със съответните писмени доказателства (обичайно свързани с материалното, икономическото и финансово състояние), каквито в случая не са представени, поради което и не се установяват обстоятелства, от значение за дължимата от съда преценка по смисъла на чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК. Ето защо, като е приел искането за спиране на предварителното изпълнение за недоказано и неоснователно, и го е оставил без уважение, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и при изрично направено искане в тази насока на осн. чл.143 ал.1 АПК на ответника по частната жалба ще следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв., съгл. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. На основание чл. 221, ал.2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,