Определение № 949 от 12.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61223/2016 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№601/15.01.2016 г.-, подадена от ответника по исковата молба – [фирма] – С., и по касационна жалба, вх.№1660/05.02.2016 г., подадена от адвокат Н. Д. и младши адвокат Ж. Т., процесуални представители на ищцата Г. Ж. И. от [населено място], против въззивно решение №2559/23.12.2015 г., допълнено с решение №2488/29.12.2016 г. по гр.д.№3559/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., II -ри състав, с които е определено обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ в размер на 60000 лева, обезщетение за претърпени от Г. Ж. И. неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й М. Г. Ж., настъпила в резултат на ПТП, станало на 06.9.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането по окончателното му изплащане. В останалата част решението на въззивната инстанция е потвърдено. При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че „При така събраните доказателства и данни от приложените документи за възрастта на загиналата и преживените от нейната майка страдания, както и факта, че произшествието е станало през 2010г. / при съобразяване на социално - икономическата обстановка в страната към този момент/, настоящата инстанция счита ,че сума в размер на 100000лв. справедливо ще обезщети ищцата за претърпените от нея болки и страдания. По отношение на възражението за съпричиняване: ответната страна прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, както за непоставен колан на детето, така и за това,че майката е допуснала същото да се качи в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол. Апелативният съд счита, че тези възражения са основателни. На първо място, по делото се установи от показанията на свидетеля Г., че водачът видимо е бил пиян. От заключението по приетата експертиза също се установява ,че при такава степен на алкохолно опиянение признаците на същото са видими. – забавени и неадекватни реакции, нарушения в координацията и др. Ето защо не могат да бъдат възприети твърденията ,че ищцата не е знаела, че водачът на автомобила – неин баща е употребил алкохол. При това положение следва да се приеме, че И. сама е поставила малолетното си дете в повишен риск от увреждане. На следващо място е налице съпричиняване и поради факта, че детето е пътувало в автомобила без поставен предпазен колан. От приетата по делото експертиза безспорно се установява, че ако детето е било с предпазен колан, е нямало да се получи изхвърляне на тялото извън автомобила.“ Поради това е прието, че процента на съпричиняване следва да бъде определен на 40% и на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 60000лв. Ответникът по исковата молба Д. – О. З.“ ЕАД – С., обжалва въззивното решение в частта, с която претенцията е уважена, а ищцата Г. И., в частта, с която претенцията е отхвърлена. В изложението към касационната жалба на [фирма] – С., се поставят следните въпроси: 1.Въпросът за значимите за изхода на делото материалноправни предпоставки за приложението на чл.51, ал.1 ЗЗД, за намаляване на обезщетението за вреди при принос на увредено от ПТП лице с отчитане на реалния такъв с оглед функционалния характер на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ?, 2. Въпросът относно обстоятелствата, които са от значение за формиране съдържанието на понятието „справедливост“ по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и задължението на съда да обсъди всички факти,1 релевантни за определянето на обезщетението за неимуществени вреди, респективно да посочи значението на релевантните факти за увеличаването, съответно намаляването размера на обезщетението ? и 3. Въпросът за задължението на съда да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страната, съобразно изискването на чл.236, ал.2 ГПК, както и да мотивира своите изводи ? Като основание за допускане на въззивното решение в обжалваната част по касационно обжалване, се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се сочат и представят решение на ВКС по чл.290 ГПК и ППВС. Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част. В изложението към касационната жалба на ищцата Г. Ж. И. се твърди, че дадените от въззивния съд разрешения по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД са неправилни в конкретния случай и противоречащи на ТР №1/2014 г. на ВКС ОСТК. Във връзка с това твърдение подробно се излага факти и обстоятелства от обстановката по конкретния случай.Твърди се, че застрахователят не е провел пълно и главно доказване на обективния факт на знание у пострадалия, съответно възможност за узнаване, че водачът е употребил алкохол. Във връзка с това се иска допускане на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Освен това се сочи, че даденото от въззивния съд по приложението на чл.52 ЗЗД не е съобразено с константната практика на ВКС и се иска по него допускане на обжалваното решение по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. И двете страни са депозирали отговори по смисъла на чл.287 ГПК относно касационните жалби на противните страни. Третото лице – помагач Ж. И. Г. не заявява становище по подадените касационни жалби. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационните жалби, изложенията към тях е взе предвид отговорите на страните по спора намира следното: И двете жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по тях настоящият състав на ВКС, IV г.о. взе предвид следното: По касационната жалба на ответника по исковата молба - [фирма] – София. И по трите въпроса законът е приложен точно. По въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД следва да се посочи, че въздигнатият от тази норма принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен. Същото се отнася и за определения от съда процент на съпричиняване. Обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по въпроса за приложението на чл.236, ал.2 ГПК. В мотивите си апелативният съд е взел предвид всички факти и обстоятелства при определяне размера на дължимото обезщетение и процента на съпричиняване на увреждането. По касационната жалба на ищцата Г. Ж. И.. По посочената жалба въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В същото не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разрешението дадено от посоченото тълкувателно решение. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа описание на факти и обстоятелства, както и касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода от спора направените от страните разноски следва да останат в тежест на всяка, така както са направени. Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,