Решение № 9066 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12781/2017 г.

ВАСIII отделение03.07.2018reporting judge т Искра Александрова

Ruling

ОТМЕНЯ решение № 4723/13.07.2017 г., постановено по адм. д. № 6303/2017 г. от Административния съд С.-град в частта, в която е отменено решението на административния орган в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Р. С. М., гражданка на Ирак и преписката е върната в тази част на административния орган с указания за предоставянето на хуманитарен статут. ВРЪЩА делото в посочената част на Административния съд С.-град за ново разглеждане от друг съдебен съставна този съд. Решението не подлежи на обжалване.

Grounds

Решение № 9066 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12781/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на република България ) за краткост по -долу, наричан административният орган) против решение № 4723/13.07.2017 г., постановено по адм. д. № 6303/2017 г. от Административния съд С.-град в частта, в която е отменено решението на административния орган в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на чужденката и преписката е върната в тази част на административния орган. Иска се отмяна на решението на административния съд в обжалваната част. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК- неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съдопроизводствени нарушения, които са съществени, както и необоснованост. Ответникът в касационното производство - Р. С. М. не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Според прокурора, съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 14, ал. 3 АПК относно позоваването на чужди източници, преценени от съда като общодостъпни, съдържащи информация за държавата Ирак, но неприложени по делото с надлежен превод, по отношение който, съдът може сам да провери верността му, но не и да извърши такъв и то на документи, които не се намират в кориците на делото. Прокурорът счита, че съдът е постановил необосновано решение в обжалваната му част, тъй като фактическите му констатации не са основани на доказателствата по делото. Според прокурора едновременно с нарушаването на чл. 14, ал. 1 АПК, съдът е пренебрегнал информацията, съдържаща се в справката, представена от ДАБ, както и важни обстоятелства от бежанската история, а именно, че жалбоподателката е живяла със семейството си в бежански лагер, без да е преживяла насилие и да е била конкретно заплашвана, но го е напуснала поради лошите условия, което обстоятелство не е измежду изброените за предоставянето на единия или другия статут по закона. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по закон и от страна, за която обжалваната част от решението е неблагоприятно. По основателността й приема следното: Предмет на оспорване пред административния съд е било решение № 10062/19.05.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на Р. С. М. е отказано предоставянето, както на бежански, така и на хуманитарен статут. В решението е посочено, че молителката е непълнолетна и всички действия, извършени в административното производство са извършени в присъствието на баща й, както и че по време на интервюто е присъствал социален работник от отдел "Закрила на детето" при ДСП - Красно село. У. е, че чужденката е гражданка на Ирак, кюрдка по народност, йезидка по вероизповедание и е неомъжена. Установено е също така, че на територията на страната ни влиза нелегално, пеша, заедно с баща си и сестра си. Мотивира молбата си с нападения върху йезидите, с лошите условия на живот в Ирак и липсата на средства. В решението на председателя на ДАБ е посочено, че по разказ на чужденката, тя била напуснала гр. С., където е бил домът й, и е избягала със семейството си в с. С.. Останала е заедно със семейството си в палатков лагер в И. К., където условията били много лоши, и където и до момента са майка й и останалите й братя и сестри. В решението е посочено, че по информация от чужденката, тя не е имала лично проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност. Въз основа на бежанската история, разказана от чужденката, органът е стигнал до извод, че не са налице предпоставките за предоставянето на бежански статут. Посочил е, че религиозната принадлежност на чужденката не е основание за получаването на статут, тъй като тя не съобщава за предприети спрямо нея конкретни мерки заради религията й. Позовавайки се на данните от представената пред органа справка за положението в Ирак, административният орган е стигнал до извода, че не е установено по достатъчно убедителен начин, че евентуалното завръщане на молителката в Ирак би застрашило живота или свободата й. По същите съображения, административният орган е стигнал до извода, че за чужденката не били налице и предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут. Посочено е, че от кредитираната справка за актуалната ситуация в Ирак се установявали спорадични бомбени атентати по места и инциденти, но обстановката не достигала до границите на въоръжен конфликт по смисъла, заложен в международното право. Административният съд е преценил като неоснователна жалбата срещу отказа на административния орган за предоставянето на бежански статут. Мотивите на съда са, че на територията на И. К. имало достатъчно възможности за вътрешно разселване и жалбоподателката е могла да се установи там, без да е заплашвана или застрашавана по някакъв начин. Въз основа на справки по делото, съдът е приел, че жалбоподателката като представителка на определена етническа и верска група - йезиди е била подложена на преследване, при което животът й е бил в опасност. Съдът е възприел като спорен, въпросът - дали съществува опасност от преследване за жалбоподателката и към настоящия момент. Въз основа на източници на информация ( които не са индивидуализирани), съдът е приел, че те не сочат след Освобождаването на Синджан и околностите му от окупацията на Ислямска държава, йезидите да са преследвани на някое от основанията, посочени в чл. 8 ЗУБ. По отношение на хуманитарния статут, съдът е преценил решението на председателя на ДАБ като незаконосъобразно. Мотивите на съда за тази преценка са, че въз основа на информация от интернет страниците на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището (ЕСПОУ) и по-конкретно от доклад за трафика на хора, на държавния департамент на САЩ, съобщение на Организацията за правата на малцинствата, касаещо положението на йезидите в Ирак и друго съобщение, публикувано на същата страница на 15.05.2017 г., както и въз основа на информацията в справката, изготвена от самия административен орган, съдът е приел, че при връщането в страната й на произход, жалбоподателката би могла да бъде подложена на мъчение, нечовешко или унизително отношение или наказание или преследване. Съдът е посочил, че макар територията, на която е живяла търсещата закрила - района на Синджар в Ирак, вече да не е под контрола на Ислямска държава, не можело да се приеме, че в него съществуват сигурни и подходящи условия за живот на едно непълнолетно момиче. Въз основа на фактите от кредитираната информация, съдът е приел, че за жалбоподателката съществува обоснован риск при завръщането й в страната на произход, да стане обект на трафик на хора с цел предлагане на сексуални услуги, отвличане или принудителен брак. Позовавайки се на критериите в решението на СЕС по дело № С-465/07 и на информацията от кредитираните източници, съдът е приел, че въоръженият конфликт между различните групировки в Синджар и околностите му би могъл да бъде квалифициран като безогледно насилие, представляващо тежка заплаха срещу живота или личността на цивилно лице, каквото е оспорващата. Съдът е приел, че информацията, кредитирана от него опровергава извода на административния орган, че за оспорващата са налице условия за установяване в други части на И. К.. Въз основа на тези съображения, съдът е преценил решението на ДАБ в частта, в която е отказан хуманитарен статут като неправилно и е върнал преписката в същата част на органа с указания за предоставянето му. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението в обжалваната му част като неправилно, тъй като при постановяването му съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основателно е възражението на представителя на Върховната административна прокуратура, че съдът е допуснал нарушение на чл. 14, ал. 1 и ал. 3 АПК. Посочените разпоредби гласят:

Cited provisions

3