Решение № 10112 от 24.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4512/2018 г.

Жалбата, предмет на настоящето производство, е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен 14 - дневен срок. Тя е подадена от надлежна страна, адресат на акта, имаща право и интерес от оспорването и същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, жалбата е основателна предвид следните съображения:

Решението е издадено от компетентен орган в рамките на правомощията на СЕМ по чл. 32, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 33, т. 1 и чл. 10, ал. 1, т. 8 ЗРТ, в съответствие с необходимия кворум по чл. 35, ал. 1 ЗРТ и мнозинство по чл. 37, ал. 1 ЗРТ.

Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 12 ЗРТ, СЕМ може да издава задължителни указания на доставчиците на медийни услуги за спазване изискванията на чл. 33 . В съответствие с чл. 33, т. 1, предложение първо ЗРТ, СЕМ осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги само относно спазването на принципите по чл. 10 . Чл. 10, ал. 1, т. 8 ЗРТ предвижда, че при осъществяването на своята дейност доставчиците на медийни услуги се ръководят от принципа на гарантиране на авторските и сродните им права в предаванията и програмите.

Обжалваното решение е издадено при неизяснена фактическа обстановка, без да са обсъдени възраженията и представените от "БТК" АД в подкрепа на твърденията му писмени доказателства, без административният орган да провери и прецени всички събрани по делото писмени доказателства на страните - нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 АПК, което от своя страна е довело и до нарушение на материалния закон.

Нито в издаденото решение, нито в протокола от проведеното на 21.12.2017 г. заседание на СЕМ са изложени конкретни фактически установявания и доказателства, от които органът е извел заключението си, че дружеството е нарушило принципа на чл. 10, ал. 1, т. 8 ЗРТ . Такъв извод не следва и от приложеният по делото доклад на Дирекция "Специализирана администрация - НЛРПР". Процесният акт е базиран единствено на получен от сдружение МУЗИКАУТОР сигнал и приложените към него доказателства - разменена кореспонденция по електронна поща с дружества за колективно управление на авторски права във Франция и САЩ, които доказателства единствено са обсъждани и фактологично възпроизведени в съдържанието на оспорения акт. При постановяване на акта, в нарушение на чл. 35 АПК, административният орган не е обсъдил изложените от БТК АД възражения и представените в подкрепа на твърдението му доказателства. Нещо повече, в изпратеното до СЕМ писмено становище от 15.01.2018 г., жалбоподателят изрично е сезирал органа да събере допълнително доказателства относно посочените музикални произведения, с цел изясняване на фактическата обстановка, като липсва произнасяне на органа по така направеното искане. Както от документите съдържащи се в административната преписка, така и от съдържанието на обжалвания административен акт не става ясно защо административният орган не приема, че с представените от дружеството договори са уредени правата по процесните музикални произведения. Ако счита, че представените от БТК АД договори не пораждат право на телевизионно разпространение на процесните музикални произведения, органът следва да изложи ясни съображения защо не кредитира посочените доказателства и от къде вади индиция за необходимост от защита, както повелява чл. 10, ал. 1, т. 8 ЗРТ. От съдържанието на ценените от административния орган доказателства не следва изобщо, още по-малко - категорично: наличието на нарушение на права и права, чийто титуляр е единствено МУЗИКАУТОР. Едва в хода на устните състезания по делото, процесуалният представител на ответника заявява, че представените договори уреждат само синхронизационните права на музикалните произведения за включване във филмите и не съдържат права за излъчване и предаване на тези произведения, като част от кинематографични такива в програмите на доставчици на медийни услуги. В съответствие с Тълкувателно решение № 16 от 31.III. 1975 г., ОСГК на ВС, мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП , в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Ето защо е недопустимо в хода на устните състезания, процесуалният представител на ответника да "домотивира" акта.

Освен липса на изяснение в мотивите на акта на релевантните за настоящия спор факти и обстоятелства, и необсъждане на възраженията и представените от жалбоподателя договори, СЕМ не е посочил конкретните авторски или сродни права, които административният орган е приел, че не са спазени и относимата нормативна уредба, която е нарушена във връзка с тези права. Не става ясно защо административният орган приема, че в програма В. А. са използвани без договор музикални произведения.

В съответствие с чл. 18, ал. 1 ЗАПСП, авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. § 5 от ДР на ЗРТ (в приложимата редакция преди изм. бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) предвижда размерите на възнагражденията, дължими на носителите на авторско и сродните му права, за използване на техни произведения, изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения и радио- и телевизионни програми, се определят по договор между правоимащите и ползвателите. Когато използването се договаря чрез организация за колективно управление на права, размерът на възнаграждението се определя по споразумение между нея и ползвателите или техните сдружения, при условията на чл. 40е. Съгласно чл. 62, ал. 2 ЗАПСП, авторите на музиката, на диалога, на вече съществуващата литературна творба, по която е създадено аудио-визуалното произведение, на сценографията, на костюмите, както и на други произведения, включени в него, запазват авторското си право върху своите произведения, като чл. 63, ал. 1 ЗАПСП предвижда, че авторите по чл. 62 сключват с продуцента писмени договори, с които, ако не е уговорено друго или този закон не предвижда друго, се смята, че му предоставят както за страната, така и за чужбина изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването и препредаването му по кабел, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до него или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, както и правото да разрешава превода, дублирането и субтитриране на текста.

В производството по издаване на обжалвания административен акт не са представени доказателства, че използването на процесните музикални произведения е договорено чрез организация за колективно управление на права. Представената по делото кореспонденция между музикаутор и SACEM и ASCAP също не установява по категоричен начин подобно договаряне. В представения по делото Договор с Юропакорп (л. 197 - 220), т. 16 от Стандартните условия са уредени: права за музикални справки, синхронизация, механично възпроизвеждане, музикално изпълнение и издателски права. В представената кореспонденция със SACEM (л. 46-49) е посочено, че членовете на SACEM са поверили на това сдружение изключителното управление на изпълненията си и механичните права . Тъй като липсват мотиви в обжалвания административен акт в тази насока, не става ясно кои права административният орган е приел, че не са уредени и защо е приел, че липсва договор, тъй като видно от цитираните по-горе доказателства, правата които са споменати от френското сдружение са включени в условията на договора. Изложеното в обжалвания административен акт се опровергава и от представената по делото кореспонденция с представител на Юропакорп по отношение на песните от филма "О. П. с любов" (л. 154-158), в която е посочено изрично, че правата за песните "JТai deux amours" и "Night sounds blues" са изчистени на световно ниво, а песента "W. W." е песен от оригиналния саундтрак на филма. Представени са и договорите между Юропакорп и авторите на песните (л. 164-173), като за едната от тях правата са изчистени за вечни времена, за цял свят, а за другата за 30 години, за цял свят. Не става ясно защо административният орган е кредитирал единствено кореспонденцията по електронен път, предоставена му от Музикаутор и не е обсъдил тази предоставена от дружеството ведно с приложените договори. Отделно видно от предоставената от Музикаутор информация с писмото от 22.05.2017 г. се установява, че посочените лица като автор на текста и композитор на песента "W. W." не са членове на сдруженията, от които е изисквана информация и по отношение на тази песен липсват каквито и да е доказателства установяващи изложеното в обжалвания административен акт.

В представения по делото Договор с Крисолта филм енд Т. В. Л. (стр. 221 - 252), в т. 3.12 от Стандартните условия са уредени: възнаграждения за синхронизация, възнаграждения за изпълнения и възнаграждения за механични права и възнаграждения за авторски права, полагащи се на издателя. От представената по делото кореспонденция с ASCAP (л. 51) се установява, че Американското сдружение не е предоставяло на друга организация, различна от Музикаутор правото да лицензира в Р. Б. публичното изпълнение на творби от репертоара на сдружението. Действително е налице противоречие в предоставената информация, но административният орган е следвало да изясни тези факти в административното производство.

Липсата на мотиви досежно посочените по-горе решаващи за законосъобразното упражняване на дискрецията обстоятелства не дава възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност по смисъла на чл. 169 АПК . Липсата на мотиви винаги е съществено нарушение на изискването за форма на акта, което налага неговата отмяна. Недопустимо е съдът да допълва мотивите на органа като дописва и правни квалификации на невменени с акта нарушения.

Съгласно диспозитива на обжалваното решение, е указано на дружеството "да спазва безусловно принципа по чл. 10, ал. 1, т. 8 ЗРТ, като гарантира авторските права, уреждайки законосъобразното включване в програмата на музикални произведения.". На практика органът е указал на дружеството да спазва закона. Тъй като липсват констатации за наличието на конкретно нарушение на авторските права, липсва и конкретно указание какво да следва да извърши дружеството. Липсата на ясно определено нарушение е рефлектирало върху диспозитива на административния акт, който няма предмет. ЗРТ предоставя правомощия на СЕМ да дава задължителните указания за спазване на принципите посочени в закона, което обаче не означава да се преписва закона. Липсата на яснота за нарушението поставя и въпроса доколко органът е компетентен да осъществи намеса в спор по отношение на който е налице индиция, че е спор между частноправни субекти.

По изложените съображения обжалваният административен акт следва да бъде отменен поради наличието на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК.

Поради това и на основание чл. 173, ал. 1, предл. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение: