Определение № 507 от 12.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 442/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. П. Г. срещу определение № 517 от 26.07.2010 г. на Русенския окръжен съд, постановено по в.ч.гр.д.№ 608 от 2010 г., с което е потвърдено определение от 28.05.2010 г. по гр.д.№ 6611 от 2009 г. на Русенския районен съд за прекратяване на делото поради недопустимост на предявения от жалбоподателката срещу Община И. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС и на други съдилища в страната и че произнасянето по него е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищца по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на Русенския окръжен съд на 03.08.2010 г., а частната жалба е подадена по пощата на 10.08.2010 г./. Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, в тези случаи в изложението към жалбата жалбоподателят е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, както и да посочи в противоречие с коя практика на ВКС или други съдилища в страната е решен този въпрос в обжалваното определение или да обоснове защо този въпрос е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ако не стори това, то е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване. В случая, въпреки обемността на частната жалба, пълномощникът на жалбоподателката не е посочил нито конкретен процесуалноправен въпрос от значение за делото, нито е представил практика на съдилищата, в която този въпрос да е решен в противоречие с обжалваното определение, нито е обосновал наличието на основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Поради това и с оглед приетото в горепосоченото Тълкувателно решение, касационното обжалване на определението не следва да се допуска. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение