Решение № 13631 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8105/2015 г.

Решение № 13631 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8105/2015 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 29, ал. 1 от Закона за особените залози /ЗОЗ/. Образувано е по жалба на Т. Д., частен съдебен изпълнител с рег. № 801 и район на действие Окръжен съд гр. Бургас, с адрес на кантора гр. Бургас, ул. "Александровска" № 82, вх. В, ет. 2 срещу Заповед № ЛС-04-812 от 18.06.2015 г., издадена от Министъра на правосъдието, с която е отхвърлена жалбата на съдия-изпълнителя против Заповед № З-00037 от 13.05.2015 г. на директора на Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/, с която е разпореден отказ за вписване в ЦРОЗ на запор върху търговското предприятие на "ЕП Комерс" ООД с ЕИК 102671846. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт противоречи на материалния закон. Поддържа, че със запорно съобщение е наложил запор върху посоченото търговско предприятие и е поискал вписване на запора в ЦРОЗ като е попълнил разпореждане обр. 4 за служебно вписване на запор на имущество по чл. 4 от Закона за особените залози /ЗОЗ/. Неприемливи са мотивите на административния орган, че чл. 517, ал. 1 ГПК е неприложим за случая на запор върху търговско предприятие; че липсва правна уредба на вписване на посоченото обстоятелство в ЦРОЗ като не е съобразен чл. 26, ал. 3, т. 1 вр. чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗОЗ вр. чл. 15, ал. 1 от ТЗ. Обратни на направените от административния орган изводи следват от разпоредбите на чл. 12, ал. 2 от ЗОЗ, чл. 8, ал. 1, чл. 12, ал. 1, изр. 1, чл. 21, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 40 от Правилника за устройството и дейността на централния регистър на особените залози при МП /ПУДЦРОЗ/. Противно на приетото от административния орган, в Закона за търговския регистър /ЗТР/ и в Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър не се предвижда вписване на запор на търговско предприятие. Оспорва приетото от административния орган, че запорът първо е следвало да бъде вписан в търговския регистър, за да се осъществи впоследствие вписване в ЦРОЗ. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Като самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт на министъра изтъква, че с него административният орган не се е произнесъл по жалбата против отказа на длъжностното лице по вписванията към ЦРОЗ рег. № 2015051302519/13.05.2015 г., в който били изложени различни мотиви от тези на Заповед № З-00037 от 13.05.2015 г. на директора на Централния регистър на особените залози. Иска се отмяна на оспорената заповед. Ответникът - Министърът на правосъдието, чрез процесуалните си представители юрк. Г. и юрк. К. оспорва жалбата. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на жалбата, направените в нея оплаквания и провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е отказ на министъра на правосъдието по смисъла на чл. 29, ал. 1, изр. 2 от ЗОЗ, постановен в производство по чл. 31 - чл. 35 от Правилника за устройството и дейността на ЦРОЗ към Министерство на правосъдието /ПУДЦРОЗМП/. Нормата е специална по отношение на общите правила за обжалване на индивидуални административни актовете по чл. 145, ал. 2 от АПК, поради което следва да се приеме, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност е административният акт, издаден от министъра на правосъдието, а не първоначалният отказ на директора на ЦРОЗ към МП. До този извод се достига и при тълкуването на нормата на чл. 35, ал. 1 от ПУДЦРОЗМП, според която при отхвърляне на жалбата от министъра на правосъдието централната регистърна служба препраща съответно към чл. 31 от правилника, т.е. относно оспорването на отказа за вписване в ЦРОЗ. Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на оспорения акт. Процесната заповед е връчена на адресата на 30.06.2015 г., като жалбата до Върховния административен съд е подадена на 2.07.2015 г. - в рамките на 7-дневния срок по чл. 35, ал. 2 от ПУДЦРОЗМП. Предвид изложеното, жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок против подлежащ на съдебно оспорване пред ВАС административен акт. По съществото на оспорването, Съдът съобрази следното: Административното производство е започнало по изпратено на 12.05.2015 г. до Централния регистър на особените залози от жалбоподателя - частен съдебен изпълнител, издадено от него, по молба на "Трансвагон" АД /взискател по образувано изпълнително дело/, запорно съобщение за налагане на запор, на основание чл. 517, ал. 1 от ГПК, на търговското предприятие на "ЕП-Комерс" ООД /длъжник по изпълнителното дело/. Към запорното съобщение са приложени разпореждане за служебно вписване на имущество по чл. 4 от ЗОЗ - образец № 4 към чл. 12 от ПУДЦРОЗМП и платежно нареждане за платена държавна такса. Със заповед № 3-00037 от 13.05.2015 г. директорът на ЦРОЗ /компетентен по чл. 3, т. 1 от Правилника/ е отказал вписването в ЦРОЗ на основание чл. 28, ал. 1 от ЗОЗ. Отказът за вписване е връчен редовно на 15.05.2015 г. Този отказ е обжалван на 20.05.2015 г. пред министъра на правосъдието, като с оспорената Заповед жалбата е отхвърлена. Органът е мотивирал заповедта със следните съображения: 1/ Разпоредбата на чл. 517, ал. 1 от ГПК, на която се позовала жалбоподателят, не предвижда вписване на запор върху търговско предприятие, защото се отнася за запор върху дружествен дял; 2/ На осн. чл. 21, ал. 2 от ЗОЗ във връзка с чл. 26 от същия закон всички, подлежащи на вписване обстоятелства в ЦРОЗ подлежат най-напред на вписване в търговския регистър по фирменото дело на длъжника. В мотивите на заповедта се признава, че след служебна справка по партидата на "ЕП-Комерс" ООД в търговския регистър е установено, че по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗОЗ е вписан залог на търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения с кредитори Г.П. и Е. П., след което залогът е вписан в ЦРОЗ на 27.11.2014 г.; 3/ аргумент за недопустимост на поисканото вписване дава нормата на чл. 95 от Раздел III "Регистърно производство" на Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. При така установените факти настоящият съдебен състав на осмо отделение на Върховния административен съд намира, че оспореният административен акт е издаден от материално-компетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения при издаването на акта, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Оспорената заповед е издадена от орган, разполагащ с материална компетентност съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗОЗ. Заповедта е издадена в изискваната форма, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и е мотивирана. По прилагането на материалния закон: От директора на ЦРОЗ е поискано вписване не на особен залог, а на запор върху търговско предприятие. Предмет на договора за особен залог на търговското предприятие е споразумението между кредитора на едно вземане и длъжника или трето лице, по силата на което кредиторът може да се удовлетвори сам от заложеното имущество с предпочитание пред другите кредитори, ако вземането не бъде изпълнено доброволно и точно. Особеният залог на търговско предприятие следва да бъде вписан, освен в Централния регистър на особените залози, за реда на вписване в който важат разпоредбите на чл. 26 - 31 от ЗОЗ и Правилника за устройството и дейността на Централния регистър на особените залози към Министерство на правосъдието, така и по фирменото дело на залогодателя, съответно в търговския регистър и то приоритетно. Запорът е разпореждане на съдия изпълнител, с което определена движима вещ на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя като се забранява на длъжника да се разпорежда с нея и тя се предава на длъжника или на трето лице, за да бъде пазена до нейното продаване. Доколко е допустимо да се извършва запор на търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, не е предмет на обсъждане в процеса по оспорване на отказ на вписване на обстоятелството по извършване на такъв запор в Централния регистър на особените залози. Този регистър е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София и статутът и дейността му са регламентирани в ЗОЗ и приетия, на основание чл. 23 от него, ПУДЦРОЗМП. В тези нормативни актове се съдържа и регламентацията на подлежащите на вписване в регистъра обстоятелства. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗОЗ, вписването може да бъде отказано само ако искането няма необходимото съдържание или не е внесена определената държавна такса, като едновременно с това отказът се съобщава на заявителя. Очевидно е, че искането за вписване няма необходимото съдържание ако се иска вписване на обстоятелство, неподлежащо на вписване, което е общо правило за всички регистърни производства или се иска вписване на обстоятелство, за което е предвидено първоначално вписване в друг регистър. Чл. 26 от ЗОЗ изчерпателно изброява подлежащите на вписване в ЦРОЗ обстоятелства. Между тези обстоятелства, съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1, е запорът на имущество по чл. 4. На тази разпоредба се позовава жалбоподателят, за да мотивира, че извършеният от него запор подлежи на вписване. Чл. 4 от ЗОЗ, озаглавен "Заложено имущество", в ал. 1-ва съдържа изчерпателно изброяване на имущества, които могат да се залагат при условията и по реда на този закон. В това изброяване в т. 5 е посочено търговско предприятие. Тълкуването на чл. 26, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗОЗ води до извод, че подлежи на вписване запорът на заложено търговско предприятие /такова предмет на договор за залог/. Същото тълкуване се отнася за цитираните в жалбата разпоредби на Правилника за устройството и дейността на ЦРОЗ - чл. 8, ал. 1, чл. 12, ал. 1, изр. 1, чл. 21, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 40, които са свързани с чл. 4 от ЗОЗ. За процесния запор в мотивите на оспорения акт е признато, че е наложен върху търговско предприятие, което е предмет на такъв договор и договорът за залог е вписан както в търговския регистър по партидата на дружеството длъжник и залогодател, така и в ЦРОЗ. От това следва, че обстоятелството на запор върху заложено търговско предприятие подлежи на вписване в ЦРОЗ. Въпреки това, административният орган законосъобразно е отказал исканото вписване, защото: Вярно, че чл. 517, ал. 1 от ГПК не предвижда вписване на запор върху търговско предприятие, доколкото разпоредбата се отнася за вписване на запор върху дял от търговско дружество, а обстоятелствата, подлежащи на вписване следва да са изрично предвидени в нормативен акт. В съответствие със закона административният орган е приел, че вписването на извършения запор на търговско предприятие задължително следва да се предшества от вписване на това обстоятелство в търговския регистър по партидата на залогодателя. Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗОЗ, "Залогът на вземане, договорът за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената, договорът за лизинг и запорът не може да се противопоставят на кредитора, в полза на когото при условията и по реда на този закон се учредява залог върху вземане или върху продадено, отдадено на лизинг или запорирано имущество, ако не са вписани в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя.". Алинея трета на текста предвижда, че когато този закон /ЗОЗ/ предвижда вписване в друг регистър, противопоставимостта възниква от вписването в другия регистър. Чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ предвижда точно това: че подлежащите на вписване по този закон обстоятелства относно залог на търговско предприятие се вписват в търговския регистър по делото на залогодателя. На основание на аргументацията на самия жалбоподател по тълкуването на чл. 26 от ЗОЗ и посочените по-горе разпоредби на Правилника, запорът на заложено търговско предприятие е обстоятелство, подлежащо на вписване и то най-напред в търговския регистър по партидата на залогодателя. Основателно административният орган се е позовал и на разпоредбата на чл. 95 от Наредба № 1/14.02.2007 г., от която следва, че запорът върху търговско предприятие подлежи на вписване в търговския регистър, щом при преобразуването на дружеството това вписано вече обстоятелство се вписва по делото на приемащото дружество. След като не се и твърди вписване на запора в Търговския регистър, правилно административният орган е отказал вписване в ЦРОЗ. Предвид изложените съображения, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални правила, при правилно прилагане на материалния закон и при съобразяване с целта на закона, което обосновава извода за неоснователност на подадената жалба. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.