Определение № 4628 от 15.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3597/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Подадена е частна жалба от М. Добрев от гр.София против определение №2137/27.02.2024г., постановено по адм. дело № 1190/2024г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Оплакванията са за неправилност на определението. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на АССГ. Ответната страна по частната жалба, действаща чрез юрисконсулт В. Йорданова, упълномощена от изп. Директор на НАП, в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение № 2137/27.02.2024г. по адм. дело № 1190/2024г. по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на М. Добрев от гр София, подадена срещу искане №Р-22221023004178-040-002/27.11.2023г., декларация по чл.124,ал.3 ДОПК и уведомление №Р-22221023004178-113-001/27.11.2023г. на органи по приходите при ТД на НАП София и е прекратено производството по адм. Дело №1190/2024г. по описа на АССГ. За да прекрати производството, административният съд е приел, че жалбата е недопустима поради наличие на предпоставка по чл.159,т.1 АПК – актовете на подлежат на оспорване. Определението е правилно. Съдът правилно е определил характера, вида и предмета на оспорването. Обосновани са изводите на съда, че оспорените актове са такива, издадени в хода на образувано ревизионно производство по реда на чл.112 и сл. ДОПК, с адресат – М. Добрев. Уведомленията, исканията, съобщенията и декларациите, издавани и събирани в хода на ревизионното производство не са индивидуални административни актове и не подлежат на самостоятелен административен или съдебен контрол. Те са способи са събиране и преценка на доказателствата и доказателствените средства в ревизионното производство като декларацията по чл.124, ал.3 ДОПК е бланка- образец, чийто автор след попълването и подписването й се явява ревизираното лице. Актовете, които са оспорени пред АССГ имат известяващ характер, не съдържат обвързваща адресата разпоредителна част, не засягат директно права, свободи или законни интереси на адресата, т.е. същите нямат самостоятелен правен ефект. По смисъла на чл.21,ал.5 АПК, приложим на основание пар.2 ДР ДОПК, тези актове като част от производството по издаване на индивидуален административен акт, не са индивидуални административни актове. Не е предвидено изрично в специален закон възможността за отделното им и самостоятелно оспорване, поради което изводът на административния съд, че оспорените пред него актове не подлежат на оспорване е обоснован и законосъобразен и следва да бъде потвърден. По смисъла на чл.159,т.1 АПК е налице отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, при която пречка жалбата правилно е оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно административно производство е прекратено. Като е достигнал до тези изводи по заявения предмет на делото, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, в настоящия състав на осмо отделение,