Определение № 1258 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1127/2010 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Г. Ц.,И. И. Ц. и М. А. Ц.-тримата от[населено място],чрез процесуалния им представител адвокат Т. против въззивно решение № 226 от 16.03.2010г. по в.гр.д.№ 2328 по описа за 2009г. на С. апелативен съд,с което е отменено решение № 2926 от 22.06.2009г. по гр.д. № 1108/2008г.на С. градски съд,І-4състав,в частта,в която е отхвърлен предявения от Р. Д. П. против А. Г. Ц.,И. И. Ц. и М. А. Ц. иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 70 101.32лв.,представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на задължение по договор за строителство от 25.09.2002г.за периода 1.03.2005г.до предявяване на иска-29.09.2008г.,ведно със законната лихва от 29.09.2008г.до окончателното и изплащане,като вместо това е постановено друго,с което солидарно е уважен иска до този размер и е оставено в сила решението на районния съд в останалата му част,в която иска е отхвърлен до претендирания размер от 85 800г.и са присъдени следващите се разноски. Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за възможността за съда да приеме,че едно договорно задължение е поето при условията на солидарност между няколко съконтрахенти-при положение,че солидарността не е изрично уговорена и не произтича от закона. Постъпил е отговор от ответната страна, с който се оспорва и допустимостта,и основателността на подадената касационна жалба. Последната е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение,поради което е редовна.За да се произнесе относно допустимостта й за разглеждане по същество, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение след преценка на изложените доводи и данните по делото,намира следното: Въззивният състав е приел,че искът е основателен до размер на 70 101.32лв.,при условията на солидарност,тъй като между ищеца и тримата ответници- на 25.09.2002г.-е бил сключен договор за изработка на апартаменти/4-ти и 6-ти от жилищна сграда Г+4+А/по смисъла на чл.258 и сл.от ЗЗД,с който ответниците са поели едно общо задължение/тъй като никъде не е посочено,че задължението за изработка се поема само от един, а другите се изключват и защото отделните задължения не са персонифи-цирани/.Тъй като не е посочено кой от ответниците за каква част от поетото задължение за изработка отговаря-съдът е приел,че и тримата носят отговорност и дължат обезщетение.С липсата на връзка между поетото облигационно задължение и притежаваните вещни права върху обектите –въззивният съд е мотивирал невъзможността разпределението на отговорността да бъде съобразно притежаваната от всеки идеална част.С тези аргументи съдът е обосновал извода си за наличие на неделимо задължение по смисъла на чл.128 ал.1 изр.2 от ЗЗД,за което съгласно чл.129 ал.2 от ЗЗД са приложими правилата за солидарните задължения. Пред вид изложеното и като е счел,че е налице забавено изпълнение-въззивният съд е присъдил солидарно обезщетение в размер на установената пропусната полза и претърпяна загуба,които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. При така изложените мотиви-следва да се приеме,че поставеният от касаторите въпрос,свързан с наличието на пасивна солидарна отговорност- е от значение за изхода на спора, тъй като е свързан с решаващите изводи на съда.Въпросът следва да се постави във връзка с изводите на въззивния съд за наличие на случай на определена в закона солидарност /по смисъла на чл.121 от ЗЗД/ и пред вид обстоятелството,че в исковата си молба ищецът не е претендирал солидарно осъждане на ответниците. Поставеният въпрос е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като разглеждането му ще е от значение за практиката,пред вид съвременните обществените условия и изисква тълкуване на закона,съобразно конкретните факти по делото. Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,което мотивира настоящия съдебен състав да допусне въззивния акт до касационно обжалване.Пред вид гореизложеното, Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение