Решение № 527 от 07.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 543/2009 г.

Производство по чл.274,ал.3,т.2 вр. с чл.390,ал.2 и чл. 288 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. М. П. срещу определение от 15.07.2009 г. по ч.гр.д. № 1381 / 2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение частна жалба на З. П. срещу определение от 05.03.2009г. по гр.д.901 /2009 г. на Варненски РС, 34 с-в., с което е отменено допуснато по делото обезпечение на бъдещ иск на основание чл.390,ал.2 (сега ал.3) ГПК. Жалбоподателят твърди, че въззивното определение е незаконосъобразно, т.к. не е постановено съобразно целта и духа на закона, т.к. обезпечителната нужда не е отпаднала. жалбоподателят излага основания за допускане на касационно обжалване: сочи определение на ВКС, с което е допуснато касационно обжалване на подобна жалба (№ 294 /2009 г. по ч.гр.д. № 350 /2009 г.), че по въпроса за приложението на чл.390,ал.2 ГПК няма установена съдебна практика поради краткото време на приложението и, че произнасянето по въпроса би отстранило неяснотата. в разпоредбата не трябва да се тълкува буквално и ограничително, а съобразно целта и духа на закона. Настоящият състав намира следното: Обжалваното определение не е първоинстанционно, а въззивно. То не попада в кръга на определенията, посочени изчерпателно в разпоредбата на чл.274,ал.3 ГПК. Потвърденото от въззивната инстанция първоинстанционно определение е от тези, които имат само привременен характер и несамостоятелно значение по отношение на приключването на исковото производство с решение, чието изпълнение обезпечават. Те нито преграждат по-нататъшното развитие на исковия процес, нито дават разрешение по същество на друго производство. В този смисъл е и приетото с т.6 на ТР № 1 от 17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС, което е задължително за съдилищата и не е изгубило сила, независимо от приемането на нов ГПК, защото с него ВКС е изразил разбирането си, кои определения не са преграждащи по-нататъшното развитие на производството и имат привременен характер. Следователно исканото обезпечение подлежи на разглеждане в две инстанции, обжалваното въззивно определение е влязъл в сила съдебен акт, който не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение