Решение № 133 от 11.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 60/2010 г.

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.2, пр.1, вр.чл.274, ал.1, т.2 от ГПК. С определение №552 от 10.11.09г. по ч.гр.д. №956/09г. на председателя на Д. окръжен съд е оставена без уважение молбата на П. Д. Н. от гр. В. за освобождаване от държавна такса по подадената от него въззивна жалба срещу решение №172 т.ІІ от 28.07.09г. по гр.д. №196/02г. на Б. районен съд. Прието е, че съгласно имотната декларация на молителя, той притежава недвижим имот, лек автомобил, земеделски земи и има доходи от пенсия и ренти, поради което има достатъчно средства за заплащане на държавната такса. Частна жалба срещу това определение е подадена от П. Н. С нея той представя доказателства за получаваната от него пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 156,53лв. Развива и доводи, че няма достатъчно средства за заплащане на държавната такса. Ответниците в производството не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна. Дължимата от жалбоподателя държавна такса е в размер на 2762лв. От представената от него декларация и разпореждането за отпускане на пенсия се установява, че той е на 69 години, разведен, има апартамент в гр. В., лека кола, която според декларацията му е произведена през 1976г. и не е в движение от 10 години, получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 156,53лв. и рента от земеделски земи. При тези данни, предвид възрастта на жалбоподателя, здравословното му състояние и ниските му доходи от една страна и от друга – размера на дължимата държавна такса, следва да се приеме, че той не е в състояние да я поеме. При преценка на имущественото му състояние следва да се отчете, че притежавания от него лек автомобил е непродаваем, след като не е в движение от 10 г., а рентата от земеделските земи би могла да покрива нуждите му за съществуване, но не и държавните такси по делото. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено и молителят да бъде освободен от заплащане на държавна такса по делото на основание чл.83, ал.2 от ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,