Определение № 115 от 30.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 886/2015 г.

Производството е по чл.282 от ГПК. Постъпила е молба вх.№291/12.01.2017г. от И. А. Т. и Р. А. И. с искане за освобождаване на сумата от размер на 16 428,72 лева, преведена по сметка на ВКС на РБ във връзка с молбата на [фирма] за спиране на изпълнението на решение №17975 от 27.10.2014г. по гр.д.№11332/2014г. на Софийски градски съд, ІІ Г въззивен състав. В молбата се твърди, че производството по настоящото дело е приключило с определение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Молителите поддържат, че са предявили иск за обезщетение на вредите от забавеното изпълнение, причинени от ответника [фирма] със спирането на изпълнителното производство по предявения иск по чл.233 от ЗЗД за предаване на отдаден под наем имот. Поддържат, че с влязло в сила решение от 17.10.2016г. по гр.д.№3985/2016г. на СРС, ГО, 125 състав, [фирма] е осъдено да заплати на всеки от тях обезщетение за вредите от спирането на изпълнението в размер на 5 841,41 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2016г. до окончателното изплащане. Сочат, че въз основа на това решение е издаден изпълнителен лист от 20.12.2016г., по който е образувано изп. дело №20178470400020. В изпълнение на дадените от състава на ВКС указания, с молба вх.№883/25.01.2017г. И. А. Т. и Р. А. И. изрично са уточнили, че не правят искане сумата от сметката за депозити на ВКС да бъде преведена по сметка на ЧСИ, а по техните банкови сметки, посочени в молбата от 12.01.2017г. Съгласно разпоредбата на чл.282 ал.4 от ГПК ако в двуседмичен срок след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението, обезпечението се задържа. В случая с определение №128 от 29.04.2015г. по настоящото дело е спряно по реда на чл.282 ал.2 от ГПК изпълнението на въззивно решение №17975 от 27.10.2014г. по гр.д.№11332/2014г. на Софийски градски съд, ІІ Г въззивен състав. С определение №19 от 13.01.2016г. по настоящото дело ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, а искът за обезщетение за вредите от спирането на изпълнението е предявен от И. А. Т. и Р. А. И., на 26.01.2016г., в рамките на срока по чл.282 ал.4 от ГПК. Не следва да бъде уважавана молбата на ищците по делото за превеждане на внесената от ответника гаранция по тяхна сметка. В мотивите към т.2 на ТР №6/2014 от 23.10.2015г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че съдът не е трето задължено лице по смисъла на чл.507 и чл.508 от ГПК по отношение на вземания за суми, внесени като гаранция по сметка на съда, срещу което всеки кредитор на длъжника-залогодател да има право да насочи изпълнение на свое парично вземане, но съдът разполага с правомощията, след преценка на предвидените в процесуалния закон предпоставки, да върне на залогодателя внесената парична гаранция, да откаже да я освободи или да я преведе по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредитора – залогополучател. Съдът не разполага с възможност да преведе сумата директно по сметка на кредитора – ищец по исковото производство, доколкото това противоречи на установения в ГПК ред на принудително изпълнение. Поради това молбата на И. А. Т. и Р. А. И. за превеждане по техни сметки на внесената като обезпечение сума в размер на 16 428,72 лева, следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,