Определение № 3706 от 27.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3007/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител юрисконсулт Панчева срещу протоколно определение от 08.02.2024 година, постановено по административно дело №576 по описа за 2023 година на Административен съд Стара Загора, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на административно дело №5698 по описа за 2023 година на Върховен административен съд, Първо отделение. Твърди се, че определението е неправилно, тъй като предмет на посоченото преюдициално дело е законосъобразност на текстове от Наредба №29 от 11.08.2008 година за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периоди 2007-2013 г., която Наредба е част от правните основания за издаване на оспорения пред първата инстанция административен акт. Излагат се доводи за липса на такава преюдициалност, предвид основните спорни фактически въпроси. Иска се отмяна на обжалваното определение. По делото е постъпил отговор на подадената частна жалба от ЕТ "Лиана-К. Петрова", чрез процесуалния представител адвокат Таков, в който отговор се поддържа правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, приема за установено следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение за налагане на финансова корекция на търговеца с определени правни основания и изложени фактически такива като мотивна част на административния акт. Част от посочените основания е и описаната Наредба №29 от 11.08.2008 г. / Наредбата/. Съдът е започнал събиране на доказателства, допуснал е определени такива и в съдебно заседание по искане на жалбоподателя пред първата инстанция е спрял производството по делото поради наличие на данни за атакуване на Наредбата, отмяната й с решение на тричленен състав на Върховния административен съд. Видно от резултата от образуваното пред Върховния административен съд, Петчленен състав - с решение №3390 от 20.3.2024 г., постановено по административно дело №429 по описа за 2024 година на Петчленен състав на Върховен административен съд, е отменено решение №11446 от 22.11.2023 година по адм. дело №5698 по описа на ВАС, тричленен състав и е върнато делото за ново разглеждане на друг тричленен състав на ВАС съобразно изложените мотиви и предвид представени доказателства. В настоящия случай оплакванията в частната жалба следва да бъдат споделени доколкото не са налице основания по чл.229 ал.1 т.4 от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/ за спиране на настоящето производство до приключване на производството по оспорване на Наредбата… В индивидуалния административен акт, предмет на оспорване на настоящето дело са посочени основанията на Наредбата като правно основание за издаване на процесното решение, но същата е само част от посочените в акта правни основания. Останалите са от Закона за подпомагане на земеделските производители, Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. Съгласно чл.5 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс - Когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт. Следователно преценките относно приложимите норми, визирани в оспорвания индивидуален административен акт, са във връзка с посочените законови норми, ако се установят, при разглеждане на другото административно дело, нарушения при издаване на Наредбата. Като анализите на съдебния състав следва да бъде относно изложените факти и съответните на тях приложимите норми по законовите текстове. Трябва да бъде отбелязано и, че за законосъобразност на индивидуалния административен акт – в случая решението за налагане на финансова корекция се прави към датата на неговото издаване – както по отношение на спорните факти, така и към приложимите норми на закона - чл.142 от Административнопроцесуалния кодекс. Поради което определението за спиране на производството по настоящето дело следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл.235 от Администратинопроцесуалния кодекс, Върховния административен съд, четвърто отделение