Определение № 2356 от 28.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 237/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Подадено е искане от И. Ибрям, чрез процесуалния му представител, за допълване на определение № 800 от 24.01.2024 г. по адм.д. № 237/2024 г., по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Сочи се, че в съдебния акт липсва произнасяне относно разноските, които са претендирани своевременно. Излагат се доводи, че правилото на чл. 248 ГПК се прилага по отношение на всички категории актове, с които приключва съдебноадминистративното производство. Предмет на делото е законосъобразността на определението на административния съд за спиране на производството по делото и при възстановяване на производството административният съд ще се произнесе по същество на спора, което не включва преценка за дължимост на разноските пред ВАС. Ответната стана не е взела становище по делото. Искането е процесуално допустимо, подадено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователно. С определение 800 от 24.01.2024 г. по адм.д. № 237/2024 г., по описа на Върховния административен съд е оставена без разглеждане частната жалба на директора на Национално тол управление, специализирано звено към Агенция "Пътна инфраструктура", срещу определение № 1097 от 27.11.2023 г. постановено по КАНД № 901/2023 г. по описа на Административен съд Хасково и е прекратено производството по делото. Към настоящият момент определението не е влязло в сила, тъй като има подадена частна жалба. В производството по делото от страна на И. Ибрям е представен писмен отговор и са претендирани разноски в размер на 600 в., които не са присъдени с определението. Въпреки формираната различна съдебна практика, вкл. по посочените дела в частната жалба по които са присъждени разноски, понастоящем практиката на Върховния административен съд, Седмо отделение, е уеднаквена, като се приема, че тези разноски следва да се присъдят от административния съд при постановяне на решението по делото от административния съд. Мотивите са, че с нормата на чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, но разпоредбата на чл. 81 ГПК следва да се тълкува систематично, във връзка с предходния текст на чл. 80 ГПК, обуславящ правомощието на съответната инстанция да се произнесе по едно надлежно заявено искане за присъждане на разноски "до приключването на последното заседание" пред нея. В настоящия случай постановеният съдебен акт е определение, с което е спряно производството по делото. С този акт не се решава спорът по същество. По разноските следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Може да се обсъжда въпроса дали по искането за присъждане на разноски се прилага субсидиарно ГПК или АПК, прилага ли се чл. 226, ал. 3 АПК, за касацонното производство по ЗАНН се прилага субсидиарно АПК, освен това производството пред ВАС е административно, а производството пред административния съд - административнонаказателно. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение