Решение № 540 от 19.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1864/2024 г.

Решение № 540 от 19.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1864/2024 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на К. Г. Я. ЕГН: [ЕГН], М. Д. Я. ЕГН: [ЕГН] и "М СИ ДИ ГРУП"ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу решение № 125/26.04.2024 г., постановено от Варненски апелативен съд по в. т. д. № 530/22 по описа на същия, в частта, с която е потвърдено решение № 29/20.06.2022 г. по т. дело № 63/2021 г. на Окръжен съд – Търговище, в частите, с които е било признато за установено съществуване на вземания на "Уникредит Булбанк" АД към К. Г. Я. ЕГН: [ЕГН], М. Д. Я., и двамата от [населено място] и "М Си Ди Груп" ЕООД със седалище [населено място] до размера на сумата 38 816.68 лв. - главница по договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическото лице № 61580085/41972947 от 23.06.2016 г., и до размера на сумата 37. 72 лв. - периодична застраховка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед № 102 от 08.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. Решението се обжалва и в частта за присъдените в тежест на ответниците разноски, направени в заповедното производство и в първоинстанционното съдебно производство. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, които според касаторите се изразяват в това, че съдът е приел, че са били налице предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото задължение, при положение, че отделните анюитетни вноски е следвало да се изменят с промяната на годишния лихвен процент, т. е. да се състави нов погасителен план, както и че неправилно съдът е определил датата на настъпване на предсрочната изискуемост, вместо твърдяната от ответниците по-късна такава. Навежда се оплакване и за необсъждане и игнориране от въззивния съд на съответните оплаквания и доводи, наведени във ВЖ относно горните недостатъци на произнасянето на първоинстанционния съд. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора се явяват от значение за точното приложение на закова и за развитие на правото – основание за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба "Уникредит Булбанк" АД в писмен отговор, подаден на 26.08.2024 г. от процесуалния му представител, изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски- възнаграждение за процесуално представителство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: Предявен е бил установителен иск след заповедно производство от "Уникредит Булбанк" АД срещу К. Г. Я. ЕГН: [ЕГН], М. Д. Я. ЕГН: [ЕГН] и "М Си Ди Груп" ЕООД, с който да се приеме за установено в отношенията между страните, съществуването на вземания на банката срещу ответниците за главница и за периодична застраховка по договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 615/0085/41972947 от 23.06.2016 г., ведно със законна лихва, за които има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Като доказателство по делото е бил представен писмен договор за процесния ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 615/0085/41972947 от 23.06.2016 г., сключен между банката от една страна в качеството и на кредитор и К. Г. Я. като кредитополучател и М. Д. Я. и "М Си Ди Груп" ЕООД, в качеството им на съдлъжници, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 55 000 лв. със срок за издължаване до 23.06.2033 г. при договорена лихва формирана от годишен лихвен процент, определен от банката съобразно тримесечен Софибор и фиксирана надбавка, които при подписване на договора са изрично посочени – ГЛП – 0. 143 % и фиксирана надбавка в размер на 7. 6 % към датата на сключване на договора. Кредитът е платим на анюитетни вноски, съобразно подписан от страните погасителен план. Не е било спорно усвояването на кредита на 30.06.2016 г. Не е било спорно погасяването на вноските с падеж до 23.02.2020 г., редовно или със забава при плащане на дължимо обезщетение за това. В случая е безспорно, че предоставеният на ответниците Я. и Я. ипотечен кредит не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което те имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – ищец съответно се явява търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК и при извършена служебна проверка въззивният съд е приел, че не са налице неравноправни клаузи в процесния договор, които да засягат правата на кредитополучателите – потребители и водещи до тяхната нищожност съобразно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. От извършената от съда служебна проверка не се е установила договорна клауза, която да е сключена в нарушение на принципа за добросъвестност и да създава съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните и като резултат да е във вреда на потребителя. Предвидената в договора и в общите условия към договора възможност за промяна на годишния лихвен процент е резултат от промяна на пазарен лихвен индекс и при фиксирана надбавка. Променливият пазарен лихвен индекс, според съда, е обективен критерий и не зависи от волята на търговеца. В приетото от първата инстанция заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че годишният лихвен процент по време на действие на договора е променян само в посока намаление. Оплакването за неравноправност на клаузата на чл. 17. 1 от договора е прието от въззивния съд за неоснователно по следните изложени в мотивите на акта съображения: В чл. 17. 1 от договора е уговорена хипотеза на предсрочна изискуемост в случай на забава в случай на пълно или частично неплащане на която и да е вноска по договора. Клаузата е достатъчно ясна и точно определена, не е неравноправна, няма неравновесие в правата и задълженията на страните – за кредитополучателя е напълно ясно кога банката може да направи кредита предсрочно изискуем. Освен това за съда, уговорката в чл. 17. 1 съответства по съдържание на общото правило на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, а размерът на неизпълнението спрямо общия размер на дълга е без правно значение за правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предвижда възможност кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем от кредитора поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита. Съдът набляга на това, че ЗКИ определя минимум една вноска като задължителен брой неплатени в срок вноски по кредита, при които банката да може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение. Ето защо липсата на конкретизирана по размер непогасена част от главницата и/или лихвата, при неплащането на които кредиторът да може да пристъпи към обявяване на кредита за предсрочно изискуем не води до нищожност на клауза за предсрочна изискуемост. По смисъла на закона, според въззивния състав, след като е уговорен размерът на вноската по кредита, неплащането на една в срок е достатъчно основание за банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Договорът за банков ипотечен кредит е сключен на 23.06.2016 г., поради което и на основание § 4 от ПЗР ЗКНИП разпоредбите на Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/ - ДВ бр. 59 от 29.04.2016 г. са неприложими по отношение на него. С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд е приел, че страните са валидно обвързани от сключения между тях договор за банков ипотечен кредит. По настъпването и кога на предсрочната изискуемост, въззивният състав е изложил следното: Съобразно задължителните указания на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при предявените по специалния ред на чл. 422 от ГПК установителни искове предсрочната изискуемост на вземането трябва да е била обявена в един по-ранен момент, предшестващ подаването на исковата молба и предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните предпоставки, обуславящи настъпването и. Според съда, не е било спорно по делото получаването на 18.12.2020 г. на покани за доброволно изпълнение на изискуеми просрочени задължения от длъжниците по договор за ипотечен кредит, съдържаща срок за изпълнение и изявление на кредитора че в случай на неизпълнение ще счита целия остатък от кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост е 16.01.2021 г., след изтичане на предоставения срок от кредитора. Спорен, според въззивна инстанция, е само въпросът за наличието на обективните предпоставки, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост към датата на получаване на изявлението на кредитора. От приетото в процеса пред въззивната инстанция заключение на съдебносчетоводна експертиза/ неговата т. 3/, въззивният съд за съда е установено че към 16.01.2021 г. са дължими както следва: част от главницата от вноска с падеж 23.08.2020 г., пълният размер на вноските с падежи 23.09.2020 г., 23.10.2020 г., 23.11.2021 г. и 23.12.2020 г. и част от дължимите лихви, изчислени до 16.01.2021 г. от вноска с падеж 23.01.2021 г., всички в общ размер на сумата 2 572. 66 лв., от които главници 747. 05 лв. и договорни лихви – 1 440. 31 лв. Експертът е бил определил и дължимите и неплатени към тази дата лихви за просрочена главница, неустойки за просрочена главница и лихви и дължими застрахователни премии. Изводите са били направени съобразно изготвен от експерта погасителен план към договора, отчитащ установените по делото промени в ГЛП в посока намаление, както и всички плащания, извършени от кредитополучателя, които са отнесени съобразно чл. 12 от договора и чл. 21. 1 от общите условия към него при определена от експерта дължима обезщетителна лихва за просрочие в случай на наличие на такава. С оглед на така установеното, а именно наличието на една частично неплатена падежирала вноска и четири неплатени изцяло падежирали вноски към датата на получаване на изявлението на банката, съдът е приел, че са налице обективните предпоставки и задължението по кредита да е обявено за предсрочно изискуемо на 16.01.2021 г. с изтичането на дадения от банката срок в писмото, съдържаща изявление на банката за упражняване на субективното си потестативно право. В този смисъл за неоснователно е било възприето твърдението на въззивниците, че обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем са настъпили при неплащането на вноска с падеж 23.05.2022 г. - такъв резултат е бил даден във вариант, изготвен от приетата от настоящата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, при който хипотетично е било прието, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем на 16.01.2021 г. и в който вариант следващите вноски на кредитополучателите са отнесени съобразно изготвен от в. л. погасителен план. По изложени по-горе съображения съставът на въззивния съд категорично е приел, че към датата на упражняване на потестативното право на банката да обяви целия размер на кредита за предсрочно изискуем са били налице и обективните предпоставки за това. По размера на дълга е изложено следното: Предмет на въззивно обжалване е само уважената част от вземанията на банката в общ размер на сумата 43 860. 26 лв., от които 43 812. 68 лв. – главница по договора и 56. 58 лв. – периодична застраховка. Установеният от експерта размер на дължимата главница към датата на предсрочната изискуемост е общо 47 236. 61 лв., включваща просрочените падежирали вноски в размер на 747. 06 лв. и остатъчната главница – 46 489. 56 лв. Размерът на лихвите е както следва: договорни лихви – 1 440. 31 лв., лихви за просрочие и неустойки – общо в размер на 90. 25 лв. /табл. № 4 от заключението/. Установените от експерта плащания от въззивника Я. извършени на каса в банката и отразени в банката съобразно представени от страната вноски бележки са в общ размер на сумата 10 947. 19 лв. за периода 21.09.2020 г. – 25.05.2022 г. /табл. № 1 от заключението/. От тази сума следва да бъдат извадени първите три вноски от дати 21.09.2020 г., 13.11.2020 г. и 29.12.2020 г. в общ размер на сумата 1 526. 70 лв., тъй като същите са извършени преди датата на обявяване на предсрочната изискуемост и са взети предвид от експерта при определяне на размера на задълженията на кредитополучателите към 16.01.2021 г. В изготвените от експерта приложения е посочено отразено в банката още едно плащане на датата 23.06.2022 г. на сумата 530 лв. и същата следва да бъде включена в общия размер на сумите, платени на кредитора. Или сумите, получени от кредитора след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем до момента на приключване на производството пред въззивната инстанция са в размер на 9 950. 40 лв. Има данни по делото за извършена публична продан на ипотекирания в полза на банката недвижим имот и за извършени разпределения и постъпили суми. Съдът се е позовал на разрешението в т. 9 на тълкувателно решение № 4/13 от 18.06.2014 г. в производството по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Поради което и при определяне на размера на дълга, съдът е приел, че че следва да съобрази всички плащания извършени доброволно от длъжника на кредитора в настоящия случай в размер на сумата 9 950. 40 лв., а въпросът за събрани суми по реда на принудителното изпълнение е извън настоящето производство. Относно поредността за отнасяне на постъпилите суми към различните задължения на длъжниците съдът е приложил уговорката на чл. 21. 1 от общите условия към договора за кредит – неустойки, обезщетителни лихви, възнаградителни лихви, главница. След погасяване по тази поредност на установените задължения дължимата главница е в размер на сумата 38 816. 68 лв. До този размер и предявеният установителен иск за главницата е счетен от решаващия спора съдебен състав на ВАС за доказан и основателен и като такъв е следвало да бъде уважен. За разликата, предмет на въззивно производство, до размера на сумата 43 869. 26 лв. искът следва да бъде отхвърлен, доколкото част от вземането е било погасено поради извършени от длъжниците плащания към кредитора в хода на производство. По претенцията за незаплатена застраховка съдът се е позовал на заключението на приетата от въззивния съд експертиза незаплатените към 16.01.2021 г. застраховки са в размер на сумата 37. 72 лв., до който размер претенцията следва да бъде уважена. С оглед променения от въззивна инстанция размер на уважения иск са изменени и дължимите разноски за заповедното производство и тези - за първа инстанция. Съгласно т. 1 от ТР № 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. По отношение на формулираните от касаторите пет въпроса, то настоящият състав на ВКС Първо т. о. счита, че последните, по своето съдържание, не представляват правни такива, тъй като не касаят тълкуването на съдържанието на правна разпоредба, с оглед нейното приложение по спора. Същите са изцяло фактически такива и по-точно, такива по обосноваността на приетите от съда за установени конкретни факти относно конкретния правен спор по отношение на датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки това, с оглед на изчерпателност на изложението и убедителност на мотивите на настоящия акт, следва да се отчете и че отговорите на релевираните въпроси, които е дал въззивния съд са в съответствие със събраните доказателства и задължителната практика на ВКС и тази на ВКС по чл. 290 ГПК, а именно задължителните указания на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при предявените по специалния ред на чл. 422 от ГПК установителни искове предсрочната изискуемост на вземането има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните предпоставки, обуславящи настъпването и. Ето защо и при установено, според съда, наличието на една частично неплатена падежирала вноска и четири неплатени изцяло, падежирали вноски към датата на получаване на изявлението на банката, то същият е приел, че са налице обективните предпоставки за това задължението по кредита да бъде обявено за предсрочно изискуемо на 16.01.2021 г. с изтичането на дадения от банката срок в писмото, съдържаща изявление на банката за упражняване на субективното си потестативно право. При това положение, освен, че релевираните въпроси, са по правилността на въззивното решение, същите не са и от значение за изхода по спора, доколкото отговорите им не биха довели до различен изход по него, с оглед съответствието на решението с цитираната практика на ВКС. По изложените съображения, липсва установяване на общата предпоставка за достъп до касация, поради което ВКС, не дължи произнасяне и по допълнителния селективен критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В полза на ответника по КЖ не се дължи присъждане на разноски, доколкото липсват доказателства за заплащането от страна на банката на възнаграждение на адвокат. Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС, Първо т. о.