Определение № 60144 от 30.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3573/2021 г.

Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 3659/21.05.2020 г. на Р. Д. Д. и Д. С. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 1644 от 06.10.2009 г. по гр. д. № 3830/2008 г. на Плевенския районен съд, потвърдено с решение № 106 от 09.03.2010 г. по гр. д. № 1083/2009 г. на Плевенски окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 1192/06.12.2010 г. по гр. д. № 953/2010 г. на ВКС, III-то г.о. Постъпили са и молби-уточнения вх. № 260098 от 10.08.2020 г. и вх. № 64874/08.06.2021 г. В молбата се съдържат оплаквания за неправилност на съдебните актове по приключилото дело. Поддържа се твърдението за нищожност на сделките по нотариални актове № ...../2004 г. и № ...../1975 г. Изброени са 34 писмени доказателства, които имат значение за правилното разрешаване на правния спор. Иска се приемането на тези доказателства, въпреки че те не са приложени към молбата. В уточняваща молба вх. № 64874/08.06.2021 г. се поддържа, че в случая е налице основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК – съдът допуснал „неистински документи с неверни данни …., неистински свидетелски показания и неоснователно решение на вещо лице и показания в съдебно заседание, както и неправомелни действия по решение, постановено от съда“. Поддържа се и основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК – новооткрити писмени доказателства от съществено значение за делото, които според молителите са приети по гр. д. № 121/2020 г. на ВКС, I-во г.о. Изложени са и доводи по съществото на правния спор. Настоящият състав констатира, че гр. д. № 121/2020 г. на ВКС, I-во г.о., на което се позовават молителите, е било образувано по предходна молба на същите лица за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на същото решение № 1644 от 06.10.2009 г. по гр. д. № 3830/2008 г. на Плевенския районен съд, потвърдено с решение № 106 от 09.03.2010 г. по гр. д. № 1083/2009 г. на Плевенски окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 1192/06.12.2010 г. по гр. д. № 953/2010 г. на ВКС, III-то г.о. Предходната молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е била разгледана от настоящия съдебен състав и е оставена без уважение. Настоящата молба отново се основава на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като се цитират множество писмени доказателства, които не са приложени към молбата, а молителите се позовават и на писмени доказателства, които според тях са приети по гр. д. № 121/2020 г. на ВКС, I-во г. о. При тези данни следва да се приеме, че е налице основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК на настоящия състав, който е разглеждал и оставил без уважение предходна молба за отмяна на същото решение, чиято отмяна се иска и по настоящото дело, въз основа на „нови“ писмени доказателства, на които молителите се позовават и в настоящото производство. Воден от изложеното и на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,