Решение № 279 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2010 г.

Обжалвано е определение № 61 от 02.03.2010 год., постановено по гр.дело № 1109/2009 год. по описа на І гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на Р. Н. Р. като наследник на М. И. Ч. с вх. № 1* от 08.01.2009 год. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влезлите в сила решения на Върховния касационен съд № 859 от 26.05.1997 год. по гр.дело № 3966/2005 год. на Софийския градски съд, І—Б отделение от 15.11.2004 год. по гр. д. № 3539/1993 год. и на Софийския районен съд, 52 състав № 78 от 06.09.1993 год. по гр.дело № 969/1993 год. и е прекратено производството по гр.дело № 1109/2009 год. по описа на Върховния касационен съд, І гражданско отделение. Недоволен от определението е жалбоподателят Р. Н. Р. от гр. С., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е неправилно и молбата й за отмяна е допустима тъй като документът, който представя е от категорията на тези, които по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК създават основание за отмяна на влязло в сила решение във връзка с условията, поставени в чл.305 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна С. а. к. не взема становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа частната жалба и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение касационният съд е приел, че при унищожаване на делото поради изтичане на срока на съхранението му, липсва процесуална възможност то да бъде възстановено, а това води до обективна невъзможност да се прецени основателността на молбата за отмяна и следва да се приеме, че пределният срок, в който може да се иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК е изтичане срока на съхранение на делото, в случая е унищожено, за това е недопустима. Направен е извод, че молбата за отмяна е недопустима и поради това, че документът, който се представя не свидетелства за факти, които страната е твърдяла. Частната касационна жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното определение е законосъобразно. Съобразено е и изискването на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, че основанието е налице, когато се открият нови доказателства, с които страната не е могла да се снабди по обективни причини, въпреки проявени необходими усилия и грижи да ги издири и представи по делото, за да бъдат съобразени при решаването му. Взето е предвид, че представеният документ е новосъздаден, а не новооткрит по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК понеже в писмо изх. № V* от 05.10.2008 год. на МРРБ е изразено становище, че липсват норми, които да разграничават обектите „ателие” и „кантора”, но по своята характеристика и предназначение кантората е по-близо до понятието „офис”, свързан с достъп на външни лица до сградата. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение