Определение от 16.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2023 г.

Производството е по реда на чл. 190 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по реда на чл. 185 и сл. от АПК по жалба от „ЕКОЛОДЖИК ТРЕЙД“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София и от „ЕКО КЪЛЕКШЪН“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Плевен срещу: § 1, т. 2 с който се отменя чл. 9, ал. 6 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, приета с Постановление № 271 на Министерския съвет от 2012 г. (Обн. ДВ. бр.85 от 6 Ноември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.76 от 30 Август 2013г., изм. ДВ. бр.30 от 15 Април 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 20 Юли 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.2 от 8 Януари 2021 г., изм. и доп. ДВ. бр.100 от 16 Декември 2022г.); § 2. т. 1,6. „а“ с който се отменя чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, приета с Постановление № 11 на Министерския съвет от 2013 г. (Обн. ДВ. бр.7 от 25 Януари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.95 от 1 Ноември201 Зг., изм. ДВ. бр.60 от 22 Юли 2014г., изм. ДВ. бр.57 от 28 Юли 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.30 от 15 Април 2016г., изм. ДВ. бр.9 от 26 Януари 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.47 от 5 Юни 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 20 Юли 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.37 от 21 Април 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.2 от 8 Януари 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.ЮО от 16 Декември 2022г.) и § 6. т. 1 с който се отменя чл. 55, ал. 5 т. 4 от Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти, приета с Постановление № 352 на Министерския съвет от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 2 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 60 от 2018 г. и бр. 2 от 2021 г.). В жалбата се съдържа особено искане по реда на чл. 190 от АПК за спиране на действието на § 1, т. 2 с който се отменя чл. 9, ал. 6 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, приета с Постановление № 271 на Министерския съвет от 2012 г. и на § 2. т. 1,6. „а“ с който се отменя чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, приета с Постановление № 11 на Министерския съвет от 2013 г. Искането е мотивирано по съображения, че действието на обжалваните разпоредби може да причини значителни и труднопоправими вреди на както на жалбоподателите, така и на обществото като цяло, а именно: От една страна, отпадането на ограничението за рециклиране на стъклени отпадъци в бетонови центрове, ще доведе до значително намаляване на предаването на такъв вид отпадъци за рециклиране в термични инсталации. Лесната достъпност и икономическа изгода за двете страни - ООП и бетонови центрове, недостатъчният контрол от страна на МОСВ върху реално извършването на дейност по такъв вид рециклиране, ще го направят предпочитан като начин за действие, в ущърб на жалбоподателите. Същевременно, за рециклиране на стъклени отпадъци в термични инсталации жалбоподателите са направили значителни инвестиции в съоръжения и оборудване, което е способно да преработва този отпадък, без който икономическият смисъл от тези инсталации се губи. Намалените обеми от стъклени отпадъци за рециклиране в термични инсталации, което следва от отпадане на ограниченията, въведени с отменените разпоредби, ще направи експлоатацията на тези съоръжения и оборудване нерентабилно, намаленият обем рециклиран материал ще доведе до необходимост от влагане на повече първични суровини, което ще доведе от своя страна до покачване на себестойността и намаляване на конкурентоспособността на продукцията на съответните предприятия, не само за периода в който тече съдебното производство, но и след това, доколкото повторното пускането или увеличаване капацитета на съответните мощности е сложен технологичен процес, изискващ време и натрупване на обеми от суровини. Отбелязан е и факта, че влагането на стъклени отпадъци в производството на бетон не е стандартизирано, поради което е неясно по какъв начин това би се отразило, както на качествата на крайния продукт, така и на неговата безопасност за човешкото здраве. Дори и да се допусне, че влагането на стъклени отпадъци в бетона се извършва реално, а не само документално, липсата на ясна стандартизация и регламентация относно това колко стъклени отпадъци и в какви видове бетон може да се влагат, от една страна, както и отпадането на ограниченията за влагане на този материал, може да доведе до дългосрочни негативни последици, причинени от изграждане на сгради и съоръжения от некачествен материал. Отбелязано е също, че защитата на околната среда и разумното използване на природните богатства са принципи, залегнали в Конституцията, съобразно чл. 15 и чл. 55 от нея. Действието на всеки акт, за който има дори и вероятност да създаде опасност при прилагането на тези принципи, следва да бъде отложено до окончателното решаване на въпроса в съда, тъй като става въпрос за особено важен държавен и обществен интерес, който ще се накърни, ако действието на оспорените разпоредби не бъде спряно. В настоящия случай доказателства за причиняването значителни или трудни поправима вреди ще бъдат събрани в рамките на съдебното производство, чрез направените в настоящата жалба доказателствени искания. Съобразно чл. 11, т. 2, б. „в“ от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (консолидиран вариант, обн. OB L 312, 22.11.2008 г., стр. 3) до 2025 г. подготовката за повторна употреба и рециклирането на битови отпадъци следва да се увеличат най-малко до 55 % от теглото. Разпоредбата е транспонирана в § 9 от ПЗР на ЗУО. Непостигане на заложените в Директивата цели ще доведат до наказателни процедури срещу България, каквито вече има започнати в тази област. Чрез действието на оспорените разпоредби, достигането до заложените цели ще бъде затруднено. Правният си интерес да обжалват посочените норми двете дружества обуславят както следва: Жалбоподателят "ЕКОЛОДЖИК ТРЕЙД" ЕООД, [ЕИК] е член на Съвета на директорите на БЪЛГАРСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА АВТОМОБИЛИ АД, [ЕИК], чиито предмет на дейност е следният: Управление на дейности по разделно събиране, повторна употреба, оползотворяване/рециклиране или обезвреждане на отпадъци от излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), техните компоненти и части, сключване на договори с общини за изграждане на устойчиви системи за разделно събиране на ИУМПС от собствениците и притежателите им, сключване на договори с площадки за събиране и временно съхранение на ИУМПС и с центрове за разкомплектоване, както и оператори, извършващи крайно оползотворяване на ИУМПС и отпадъци от тях и всяка друга дейност свързана с управление на отпадъци от МПС. БЪЛГАРСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА АВТОМОБИЛИ АД е организация за оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства, съобразно издадено разрешение № ООп-ИУМПС-14-04/25.09.2018 г. Жалбоподателят „ЕКО КЪЛЕКШЪН“ ЕООД, [ЕИК] притежава регистрация за извършване на дейности по третиране на отпадъци, включително и от стъкло № 08-РД-262-00 от 17.04.2015 г., изменена и допълнена с Решение № 08-РД- 262-01от 07.03.2016 г., изменена и допълнена с Решение № 08-РД-262-02 от 01.08.2018 г. По делото с молби от 10.02.2023 г. – 2 бр. и от 13.02.2023 г. -1 бр. са постъпили и допълнителни писмени доводи и доказателства в подкрепа на наличието на правен интерес от оспорването и в подкрепа на искането за спиране, а именно: По отношение на правния интерес: Приложена е справка от ТРРЮЛНЦ, от която е видно, че "ЕКОЛОДЖИК ТРЕЙД" ЕООД [ЕИК] е член на Съвета на директорите на „БЪЛГАРСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА АВТОМОБИЛИ“ АД, [ЕИК], което дружество е организация за оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства, съобразно издадено разрешение № ООп-ИУМПС-14- 04/25.09.2018 г., вписаният предмет на дейност покрива всички дейности по управление на отпадъците. Съгласно чл. 237, ал. 2 от ТЗ „членовете на съветите са длъжни да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери.“ Посочено е, че „ЕКОЛОДЖИК ТРЕЙД" ЕООД, ЕЖ 204380071 е акционер в „БЪЛГАРСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА АВТОМОБИЛИ“ АД, и като такъв е пряко заинтересован от стопанската дейност на дружеството, като съобразно чл. 181, ал. 1 от ТЗ има право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията. С това първия жалбоподател обосновава правния интерес на по отношение на оспорването на § 2. т. 1, б. „а“ и § 6. т. 1 от Постановление № 419 от 14 декември 2022 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на министерския съвет, обн. ДВ брой 100 от 16.12.2022 г., доколкото същите касаят пряко дейността на „БЪЛГАРСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА АВТОМОБИЛИ“ АД, в което дружество този жалбоподател е член на съвета на директорите и акционер с притежавани 100 акции, представляващи 11,11 % от капитала на дружеството. Приложен е списък на акционерите, присъствали на последното общо събрание на дружеството /публикуван в ТРРЮЛНЦ/. По отношение на вторият жалбоподател „ЕКО КЪЛЕКШЬН“ ЕООД е посочено, че притежава регистрация за извършване на дейности по третиране на отпадъци, включително и от стъкло - Решение № 08-РД-262-00 от 17.04.2015 г., изменена и допълнена с Решение № 08-РД-262-01 от 07.03.2016 г., изменена и допълнена с Решение № 08-РД-262-02 от 01.08.2018 г., приложени към първоначалната жалба, като прилагам същите и към настоящото становище. Видно от Решение № 08-РД-262-02 от 01.08.2018 г. /стр. 4, т. Б/ разрешението е издадено за налична и инсталация за предварително третиране на стъклени отпадъци с капацитет 10 т/ч. В издадените по-рано актове / Решение № 08- РД-262-00 от 17.04.2015 г. и Решение № 08-РД-262-01 от 07.03.2016 г./ отново е посочено наличието на такава инсталация, но с по-малък капацитет - 5 т/ч. Твърди се, че „ЕКО КЪЛЕКШЬН“ ЕООД е дружество, регистрирано с основата цел да се занимава с третирането (т е. раздробяване и пречистване) на отпадъчно стъкло. За целта през 2016 г. е закупена работеща инсталация (видно от приложения Констативен акт за държавна собственост - стр. 3 сграда 12, въз основа на който сключен и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 137, том № I, per № 1596, дело 130 от 2016 г. - също приложен), която „ЕКО КЪЛЕКШЬН“ ЕООД оперира и до ден днешен. С цел повишаване производителността й са направени няколко инвестиции в по-модерно оборудване (напр. оптични сепаратори, заместващи работниците при разделянето на безцветното от цветното стъкло, както и раздробяваща инсталация с трошачка, която предварително натрошава различните видове отпадъчно стъкло), което гарантира устойчивото третиране на отпадъчното стъкло и предоставяне на стъклена трошка (краен продукт) за последваща термична преработка. По отношение на искането по чл. 190, ал. 1 от АПК, в допълнение на изложеното в жалбата е посочено, че към настоящия момент са изминали по-малко от два месеца, считано от влизане в сила на обжалваните разпоредби и за този период е налице съществено намаление на количеството стъкло, в сравнение с предходен аналогичен период. За автомобилно стъкло, намалението е 100 %, тоест няма предадено отпадъчно стъкло за периода от влизане в сила на обжалваните разпоредби, а за опаковъчното стъкло намалението е 76 %. Приложение са и доказателства за посочените твърдения, а именно за автомобилно стъкло (ИУМПС) за периода 14.12.2021 г. – 10.02.2023 г. -21, 84 тона, а за периода -14.12.2022 г. -10.02.2023 г. – 0 (нула) тона – разлика - 100%, за опаковъчно стъкло за периода 14.12.2021 г. – 10.02.2023 г. -6 829, 06 тона, а за периода -14.12.2022 г. -10.02.2023 г. – 1728, 42 тона – разлика - 76%. Въз основа на така заявените данни се твърди, че това обуславя настъпването на съществени икономически загуби, доколкото жалбоподателят „ЕКО КЪЛЕКШЪН“ ЕООД, е вложил ресурс в закупуване и модернизация на съответните инсталации, които към настоящия момент изглежда че ще останат в значителна степен ненатоварени поради приетите промени в § 1, т. 2, § 2. т. I, б. „а“ Постановление № 419 от 14 декември 2022 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на министерския съвет, обн. ДВ брой 100 от 16.12.2022 г. Този факт прави настъпването на значителна и трудно поправима вреди не само достатъчно вероятно, но и очевидно неминуемо. В подкрепа на тази доводи са приложение и копия от 20 бр. фактури за продажба на отпадъци на преработено стъкло от опаковки и от за автомобилно стъкло (ИУМПС). Издателят на оспорения подзаконов нормативен акт – Министерски съвет е оспорил жалбата и исканията в писмено становища, инкорпорирано в придружителното писмо,с което е изпратена жалбата в съда. Ответникът е развил обстоятелствени доводи за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес, а отделно от това и за неоснователност на искането за спиране поради липса на предпоставките в чл.166, ар.2 АПК във вр.чл.196 АПК АПК. Основно псе твърди, че жалбоподателите не са адресат на оспорените норми, поради което за тях няма да настъпят вреди, които са обосноавни хипотетично и са недоказани, поради което и нямат правен интерес да оспорват акта на МС. Съдът искането за спиране на действието на две от оспорените разпоредби на нормативния административен акт (§ 1, т. 2 с който се отменя чл. 9, ал. 6 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, приета с Постановление № 271 на Министерския съвет от 2012 г. и на § 2. т. 1,6. „а“ с който се отменя чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, приета с Постановление № 11 на Министерския съвет от 2013 г.) за процесуално допустими като подадени от лица, които имат правен интерес от оспорването. След като ги разгледа по същество, Върховният административен съд, четвърто отделение, ги намери за основателни по следните съображения: Съгласно чл. 190, ал. 1 от АПК оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. Законодателната преценка за налагащо се незабавно действие на оспорения подзаконов нормативен акт е продиктувана от презумпция за особена важност и значимост на обществените отношения, предмет на акта, и необходимостта от своевременната им регламентация. В хипотезата на чл. 190, ал. 1, предл. 2 от АПК съдът може да постанови друго, ако са налице основанията по чл. 166, ал. 2 от АПК, приложими субсидиарно по силата на чл. 196 от АПК: изпълнението би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда. Видът и размерът на евентуалните вреди, които могат да бъдат претърпени, подлежат на доказване от лицето, което прави искането. Необходимо е да се установи пряка причинна зависимост между действието на предписаните общи правила за поведение и вероятността от настъпване на реални вредоносни последици за оспорващия. С оспореното изменение в § 1, т. 2 се отменя чл. 9, ал. 6 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, приета с Постановление № 271 на Министерския съвет от 2012 г., която в редакцията преди отмяната е гласяла „ Целта по ал. 1, т. 1 Лицата, които пускат на пазара опаковани стоки, предприемат мерки за рециклиране на не по-малко от 70 на сто от общото тегло на отпадъците от опаковки, като се рециклира не по-малко от: т.1. 75 на сто от теглото на отпадъците от опаковки от стъкло;) се постига, като не повече от 20 на сто от теглото на отпадъците от опаковки от стъкло могат да бъдат рециклирани в бетонови центрове. С оспореното изменение в § 2. т. 1,6. „а“ се отменя чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, приета с Постановление № 11 на Министерския съвет от 2013 г., която в редакцията им преди отмяната са гласели – ал.3 „Всяка от целите по ал. 2 се постига, като се рециклира не по-малко от 95 на сто от теглото на стъклото съгласно определения компонентен състав в методиката по § 6 от преходните и заключителните разпоредби, и ал. 4 „Всяка от целите по ал. 2, т. 2, 4 и 5 се постига,като не повече от 20 на сто от теглото на отпадъците от стъкло, получени при разкомплектуването на ИУМПС, могат да бъдат рециклирани в бетонови центрове.“ Оспорените разпоредби са сходни дотолкова, че се премахва ограничението от 20 на сто теглото на отпадъците от стъкло да могат да бъдат рециклирани в бетонови центрове. Възможността съдът да упражни правомощието си по чл. 190, ал. 1, предл. 2 от АПК (да спре действието на оспорения подзаконов нормативен акт) е обвързана от преценка за наличието на обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 от АПК – възможността да настъпят значителни или труднопоправими вреди за оспорващия, респективно за останалите адресати на акта. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искане за спиране действието на подзаконов нормативен акт, преценява дали действието му може да причини такива вреди на адресата, които да бъдат противопоставени на презумирания с чл. 190, ал. 1 от АПК държавен и обществен интерес за действие на приетия подзаконов нормативен акт. Изискването по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК се отнася за доказване на възможността да настъпят значителни или труднопоправими вреди. В конкретния случай оспорените в жалбата разпоредби премахват ограничението от 20 на сто теглото на отпадъците от стъкло да могат да бъдат рециклирани в бетонови центрове, което означава, че тези отпадъци в неограничено количество могат да бъдат преработвани само в бетонови центрове. Това от една страна означава че се ограничава неограничено възможността предприятия които са специализирани в преработката на отпадъци от стъкло вече да не преработват това стъкло, а от друга страна може да доведе до преработката на стъклото в бетонови центрове, които не са специализирани за тази дейност,а не е доказана нуждата и възможността такива центрове да са в състояние да преработват съответните количества отпадъци от стъкло. В тази връзка е основателно възражението на жалбоподателите, че количествата стъкло в изработката на бетон не е стандартизирана или поне не е доказана нуждата тези центрове да преработват количества отработено стъкло над 20 на сто от досегашните съгласно предишната нормативна уредба. Представените от жалбоподателя доказателства за рязък спад на количествата преработени стъклени отпадъци след влизане в сила на оспорените две разпоредби, чието спиране се иска, доказват наличието на значителна вреда за тях, която с оглед на размера на количествата, продължаването на действието на оспорените разпоредби в този вид ще им причини и трудно поправими вреди, което обуславя нуждата от защита на личния им интерес при баланса в защита на презюмирания обществения интерес. Следва да се отбележат в случая водещите мотиви на TP № 5 от 8.09.2009 г. на ОСК на ВАС относно целите на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение и допустимостта на неговото спиране, подчинени на принципа за съразмерност, а именно – "административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава". В конкретния случай основателно жалбоподателите сочат като довод, че премахването на ограниченията в количествата преработено стъкло в бетонови центрове ги лишава на практика от възможността на упражняват собствената си дейност, за която са направили значителни инвестиции в машини, съоръжения, недвижими имоти и други. В представените от жалбоподателите аргументи се съдържат и направени изчисления и финансова обосновка на настъпващите понастоящем значителни вреди, които вероятно ще настъпват за тях от прилагане на процесното изменение и за в бъдеще. Ето защо при наличието на основателно данни, че с оспорените разпоредби се причиняват и ще продължат да се причиняват значителни и труднопоправими вреди на жалбоподателите, съдът следва да спре действието им до решаване на въпроса за тяхната законосъобразност с окончателен съдебен акт. Предвид изложеното, съдът намира за основателно искането за спиране действието на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт - § 1, т. 2 с който се отменя чл. 9, ал. 6 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, приета с Постановление № 271 на Министерския съвет от 2012 г., и § 2. т. 1,6. „а“ с който се отменя чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, приета с Постановление № 11 на Министерския съвет от 2013 г. Водим от изложеното и на основание чл. 190, ал. 1 във връзка с чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение,