Решение № 2746 от 11.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14388/2015 г.

Решение № 2746 от 11.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14388/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от ПП "Новото време" срещу решение № 682 от 23.11.2015 г., постановено от Административен съд Пазарджик, IV състав по адм. д. № 784/2015 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационния жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменено оспореното решение на ОИК Пещера. При условията на евентуалност прави искане след отмяна на обжалваното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът Общинска избирателна комисия Пещера, представлявана от председателя Нина Костова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни С. И. Б., Н. Й. П., А. Н. Д., Н. Й. З., Я. С. Д., Н. А. Р., И. Т. П., Р. Ш. М., К. Д. К., Д. Н. Б., З. М. А. и Р. Ю. А., представлявани в производството от адв. К., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите заинтересовани страни не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 459, ал. 8 от ИК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на индивидуален административен акт - решение № 168-МИ от 26.10.2015 г. на ОИК Пещера, с което са обявени резултатите от проведените местни избори за избиране на общински съветници в общински съвет Пещера и са определени избраните кандидати от кандидатските листи. Съдът е потвърдил оспореното решение като законосъобразен административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че при произвеждане на местните избори за избиране на общински съветници не са допуснати релевираните нарушения на изборните правила, които да обуславят извод за опорочаване на обявения изборен резултат. След преценка на представените секционни протоколи, съдът е приел, че протоколите са подписани от всички членове на секционните изборни комисии без възражения и спорове относно действителността, респ. недействителността на изборните бюлетини. При тези доказателства, съдът е приел, че протоколите на секционните избирателни комисии са годно доказателство за отразените в тях релевантни факти и не могат да бъдат оборени с други доказателствени средства. Във връзка с искането на оспорващата страна за повторно преброяване на всички изборни бюлетини във всички секционни избирателни комисии, съдът е приел, че в производството по оспорване на решение, с което се обявява изборен резултат, не е допустимо повтаряне на изборния процес и извършване на всички онези действия, които вече са извършени от съответната секционна изборна комисия и са надлежно отразени в съставения протокол на изборната комисия. По тези доводи съдът е приел, че жалбата е неоснователна, поради което е потвърдил оспореното решение. С решението съдът е присъдил на разноски по делото, направени от заинтересовани страни. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Основния довод, който се поддържа в касационната жалба е за неправилно отчитане на получения изборен резултат, с твърдение, че при преброяване на бюлетините неправилно са били отчетени гласовете за политическата партия, оспорила решението на общинската избирателна комисия. В тази връзка касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е отказал да извърши повторно преброяване на бюлетините, с което е възпрепятствал възможността да докаже твърденията си за допуснати нарушения, които са дали отражения на обявения изборен резултат. По тези доводи на първо място следва да се отбележи, че оспорващата страна не е направила надлежно искане за откриване на производство по оспорване на представените секционни протоколи, които са официални удостоверителни документи. Истинността на представен по делото документ може да се оспори от страна само при условията и при спазване на процесуалните правила, предвидени в чл. 193 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Откриването и провеждането на това производство е свързано, както с изричното и недвусмислено изявление на оспорващата страна, така и дължимото процесуално поведение на съда и страните. Във всички случаи искането за откриване на производство по оспорване на истинността на представените официални удостоверителни документи може да се направи в предвидения преклузивен срок - най-късно до приключване на съдебното заседание, в което документа е представен. В случая нито в жалбата, с която е бил сезиран съдът, нито до приключване на двете съдебни заседания, в които са представени секционните протоколи, е налице надлежно изявление на страната за оспорване на официалните удостоверителни документи, поради което допускане на доказателства, с които се цели опровергаване на доказателствената сила на представен официален удостоверителен документ, без да е открито производство по чл. 193 от ГПК, не е допустимо. В тази връзка следва да се отбележи, че производството по чл. 459 от ИК не е контролно-отменително, а е производство по оспорване на индивидуален административен акт, поради което се прилагат общите процесуални правила във връзка с допускането, събирането и преценката на необходимите и относими доказателства. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. С доказателственото искане, което съдът не е уважил, се цели изцяло преповтаряне на изборната процедура и извършване на всички онези действия, които законът е възложил на изборната администрация. При произнасяне по направеното доказателствено искане съдът преценява дали исканото доказателствено средство е допустимо, относимо и необходимо. В случая преценката на съда по отношение на относимостта и необходимостта от събиране на соченото доказателствено средство е направена след съобразяване на обективните данни, които отразяват протичането на изборния процес. По делото са представени секционните протоколи, които съставляват официални удостоверителни документи, включително и по отношение на отразените данни за получения изборен резултат, както и за обстановката, при която са проведени изборите. В тези протоколи не са отразени особени мнения на членове на секционните комисии, които са представители на различни политически партии и коалиции, не е отразено да са постъпили възражения и жалби от присъстващите при преброяването застъпници, наблюдатели и кандидати. Както бе посочено истинността на представените протоколи не е била оспорена по предвидения процесуален ред, поради което тези протоколи се ползват с доказателствена сила за отразените в тях факти. Законовата уредба на изборния процес предвижда различни механизми, чрез които се осигурява публичност и прозрачност при осъществяване на правомощията на изборната администрация. Именно тези механизми препятстват възможността за манипулиране на изборния резултат, който се отразява в протокола на секционната избирателна комисия. В този смисъл представените по делото официални документи удостоверяват обективно получения изборен резултат, поради което не е налице необходимост от събиране на соченото доказателствено средство, което цели единствено повтаряне на всички действия, възложени на избирателната комисия. В този смисъл е решение № 9 от 26.11.2009 г., постановено от Конституционния съд по к. д. № 8/2009 г. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилност на обжалваното решение, в частта с която съдът се е произнесъл по направени искания за присъждане на разноски по делото, направени от заинтересованите страни. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ИК за производствата по оспорване по този кодекс не се внасят държавни такси. Кодексът не освобождава страната от отговорността да заплати разноски по делото, направени от насрещните страни при спазване на изискванията на чл. 143 от АПК. В случая съдът е присъдил разноски по делото, направени от заинтересованите страни, за които оспорения акт е благоприятен в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно и са представени доказателства, че претендираните разноски действително са сторени от страните - в представените пълномощни е отразено, че уговорения хонорар е внесен изцяло. При това положение правилно съдът е уважил искането за присъждане на разноски до доказания размер. Що се отнася до възражението за прекомерност, то в случая внесения адвокатски хонорар е под минималния размер, предвиден за дела от административен характер, поради което съдът не дължи произнасяне по това възражение. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение