Определение № 183 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1392/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на П. Г. Д., чрез процесуален представител адв.К., с която се иска да бъде допълнено постановеното решение по делото в частта за разноските, като му се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата С. В. Г. не взема становище по молбата. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С постановеното по делото решение №4 от 18.03.2013г. е оставена без уважение молбата на С. В. Г. от [населено място], представляван от адв.Г., за отмяна на основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение, постановено на 31.05.2011г. по гр.д.№508/2010г. на Районен съд - Сливница, с което е отхвърлен предявения от С. В. Г. иск с правно основание чл.243 ЗЗД. В съдебното заседание ответникът по молбата за отмяна, чрез процесуалния си представител адв.К., е поискал присъждане на направените разноски по представения договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено и извършеното изплащане на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 450лв. С постановеното решение по делото съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. При тези данни, на ответника по молбата за отмяна следва да бъде присъдена сумата 400лв. - разноски по реда на чл.248 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение