Определение № 236 от 17.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 336/2008 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба от „Д„Хит” ЕООД гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Н, срещу определение № 239 от 22.05.2008 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-то „Д” отделение, постановено по гр. д. № 315/2007 г., с което се оставя без уважение молбата на дружеството за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати при издаване на изпълнителен лист от 12.09.2007 г. и изпълнителен лист от 18.10.2007 г. по гр. д. № 315/2007 г. по описа на СГС. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и подробни съображения. Моли същото да бъде отменено, ведно с произтичащите от това правни последици. Ответникът по частната жалба „Е” ООД гр. С. не ангажира становище в законоустановения срок. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното: С решение № 1 063/19.12.2006 г., постановено по търг. дело № 633/2006 г. Върховният касационен съд на РБългария, Търговска колегия, състав на второ отделение е отменил решението на СГС от 13.02.2006 г. по гр. д. № 1 302/2005 г. в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решението на СРС по гр. д. № 2 928/2004, изцяло е отхвърлен предявеният от „Д” ЕООД гр. С. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за сумата от 5 242 лв. и е върнал делото в отменената част на СГС за ново разглеждане от друг състав. С оглед дадените задължителни указания СГС е образувал възз. гр. д. № 315/2007 г. и с решение № 250/30.07.2007 г. е отхвърлил частично първоинстанционното решение и е осъдил „Д” ЕООД да заплати на „Е” ЕООД гр. С. сумата от 3 522 лв., ведно със законната лихва от 30.03.2004 г., като оставя в сила решението на СРС в частта, с която се отхвърля този иск до пълния предявен размер – над сумата 4 522 лв. до сумата 5 242 лв. По повод подадена от „Е” ЕООД молба, с разпореждане от 11.09.2007 г. въззивният съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист за сумата от 686 лв. и 4 522 лв., ведно със законната лихва върху посочените главници от 30.03.2004 г. С молба от 04.10.2005 г. е поискано допълване на горепосоченото разпореждане, което искане СГС е преценил като основателно и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист и за сумата от 1 961 лв. Въз основа на посочените по-горе разпореждания на СГС са издадени изпълнителен лист от 12.09.2007 г. за сумите 686 лв. и 4 522 лв., ведно със законните лихви от 30.03.2004 г. и изпълнителен лист от 08.10.2007 г. за сумата от 1 961 лв. ведно със законната лихви от 30.03.2004 г. На 29.02.2008 г. „Д” ЕООД е подало молба, с която се иска на основание чл. 245 от ГПК във вр. с чл. 192, ал. 2 от ГПК (отм.) да се поправи допуснатата очевидна фактическа грешка в издадените от СГС изпълнителни листи, именно – отпадане на сумата от 686 лв., включена повторно в сумата 1 961 лв. С обжалваното в настоящото производство определение въззивният съд е оставил без уважение молбата за поправяне на очевидна фактическа грешка, като е приел, че не са налице несъответствие между формираната воля на съда и отразяването й в разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Законосъобразен се явява изводът, че в настоящия случай не се касае за поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 192, ал. 2 от ГПК (отм.). Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, респ. определение, разпореждане. Видно от данните по делото такава не е налице, тъй като липсва несъответствие между разпореждането на СГС от 11.09.2007 г. и издадените въз основа на него изпълнителни листа, поради което подадената молбата за поправка по чл. 192, ал. 2 от ГПК (отм.) е неоснователна. Що се отнася до неправилно формираната воля, изразена в допълнителното разпореждане при което е допуснато повторно включване на сумата от 686 лв., присъдена с решение на първоинстанционния съд, този порок е следвало да се отстрани по реда на обжалването по чл. 407 от ГПК. По изложените съображения определение № 239 от 22.05.2008 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-то „Д” отделение, постановено по гр. д. № 315/2007 г. е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение