Определение № 955 от 22.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 891/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Топлофикация София” Е., гр.София срещу определение № 9494/29.06.2010г. по гр.д.№ 6928/2010г., постановено от Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против разпореждане № 14/06.04.10г. по гр.д.№ 4760/10г. на СРС за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу В. Г. Л. и М. Г. Георгиева. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответниците не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е нередовно, тъй като не е посочена конкретна сума, която се претендира от всеки от двамата длъжници, и липсва искане за солидарното им осъждане. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Частният жалбоподател не е поставил конкретен материалноправен или процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, както и не е мотивирал значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложението съдържа изцяло възпроизвеждане на законовата норма и на мотивите на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд