Определение № 878 от 13.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 791/2010 г.

Производството е по чл.274 ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на пълномощника на „Р.” ООД- гр. М. срещу определение № 179 от 01.02.2010 г.по гр.дело №143/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определението от 17.11.2009г. по гр.д. № 6688/2009 г. по описа на СГС, І г.о. за прекратяване на производството по същото дело по иск на частния жалбоподател в качеството му на изпълнител по договор за изработка сключен между страните на 22.12.2004 г. по реда на ЗОП за пряко изпълнение срещу Министерство на земеделието и храните-София на задължението на ответника за финасиране на договорените СМР, както и присъждане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 26 000 лева.Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, доколкото съдът е приел без основание, че са налице предпоставките на чл.129 ал.3 от ГПК, тъй като ищецът не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд за отстраняване нередовностите на исковата молба- посочване цената на иска за пряко изпълнение и обстоятелствата, на които се претендира обезщетение за забавено изпълнение в размер на 26 000 лева. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и с обжалваем интерес над 1000 лева. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определението за прекратяване на производството по исковете на частния жалбоподател срещу Министерство на земеделието и храните-София за пряко изпълнение на договор за СМР сключен между страните на 22.12.2004 г. по реда на ЗОП и присъждане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 26 000 лева съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.129 ал.3 от ГПК, тъй като ищецът не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд за отстраняване нередовностите на исковата молба- посочване цената на иска за пряко изпълнение и обстоятелствата, на които се претендира обезщетение за забавено изпълнение в размер на 26 000 лева. Два пъти: първо с определение от 29.09.2009 г., в последствие с такова от 27.10.2009 г. първоинстанционният съд указва на жалбоподателя последователно: първо да посочи цената на иска за пряко изпълнение. Вместо това същият внася нова искова молба, в която вече фигурира, освен претенцията за пряко изпълнение, без отново да се сочи нейната цена и такава за обезщетение за забавено изпълнение в размер на 26 000 лева, по която пък не се сочат правопораждащите обстоятелства, срок и прочие. Така представената допълнителна молба е оставена втория път без движение като са дадени същите указания по първия иск, каквито и с предходното определение плюс допълнителни относно посочване от ищеца на правопораждащите обстоятелства, срок и прочие относно претенцията за обезщетение за забавено изпълнение. Този път в повторно дадения от съда срок за отстраняване на нередовностите на ИМ, ищецът се е задоволил с това да представи копие от молбата, която вече е бил представил при първото оставяне без движение на производството, без да изпълни отново указанията на съда. Това е довело и до постановяване на обжалваното първоинстанционно определение за прекратяване на производсвото в хипотезата на чл.129 ал.3 от ГПК, потвърдено с обжалваното второинстанционно определение, предмет на частната касационна жалба. Частният жалбоподател е посочил като основание за допускане до касация чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК, без изобщо да формулира правни въпроси. Приложил е казуална практика на съдилищата, която е свързана със съществото на спора, а не с конкретния обжалван акт на съда по приложението на чл.129 от ГПК. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР. По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване С оглед изложеното, съдът