Решение № 1813 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11246/2008 г.

Решение № 1813 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11246/2008 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Янко Цветков Александров срещу решение от 23.03.2008 г., постановено по адм. дело № 2141/2003 г. от Софийски градски съда, Административна колегия, III "з" състав, с което е отхвърлена като недоказана и неоснователна жалбата му срещу решение на отдел "Спорове" при Патентно ведомство (ПВ) от 18.12.2002 г., с което е потвърдено решението на експертизния отдел по МСЕЕ - отказ за издаване на патент по заявка за изобретение рег. № 97593 - Активна слънчева система за отопление. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение, изразени в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да отмени обжалвания административен акт. Ответникът, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Александров срещу решение на отдел "Спорове" при Патентно ведомство (ПВ) от 18.12.2002 г., с което е потвърдено решението на експертизния отдел по МСЕЕ - отказ за издаване на патент по заявка за изобретение рег. № 97593 - Активна слънчева система за отопление. Приел е за установено по делото, че административното производство е започнало по заявка за авторско свидетелство по Закона за изобретенията и рационализациите (ЗИР) отм. от жалбодателя и ВВИСУ "Любен Каравелов", като на 13.07.1993 г. заявителите са подали молба за трансформация по § 1 и § 2 ЗП на същата, при което същата е трансформирана в заявка за патент за изобретение с Решение № Е-19 от 11.10.1994 г. на ПВ. С решение на Експертизния отдел "Машиностроене" от 6.08.1997 г. производството по заявката е прекратено на основание чл. 46, ал. 1 ЗП, поради неотстранени недостатъци на заявката, което било отменено с решение от 8.01.1999 г. на отдел "Спорове" и производството възобновено. На 16.09.1999 г. жалбодателят предложил депозирал преработени претенции. След извършена експертиза на 29.05.2000 г. на основание чл. 47, ал. 5 ЗП бил постановен отказ на Експертизния отдел (ЕО), тъй като липсвала възможност за обективна осъществимост, налице били съществени грешки и обектът не бил технически приложим. Това решение на експертизния отдел било постановено от Комисия в състав - инж. Дикински, инж. Д. Великова и инж. Р. Ашикян, като и тримата заемали длъжността държавен експерт в отдел Дмашиностроене и строителство. По повод жалба срещу посоченото по-горе решение на ЕО със Заповед № 324/12.12.2002 г. на Председателя на ПВ бил определен съставът на комисията от отдел "Спорове" - държавните експерти Николина Аврамова, Анка Червенкова и Веселина Манева, последната - юрисконсулт. С решение от 18.12.2002 г., постановено от цитираната по-горе комисия и предмет на проверка пред първоинстанционният съд потвърдила решението на ЕО, като приела, че не се установява възможност за обективна осъществимост на заявения обект, а от техническа гледна точка заявената система е недетерминирана и поради това неработоспособна, което я прави неприложима промишлено. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. В обжалваното решение съдът подробно е обсъдил доводите на жалбодателя, направени и пред настоящата инстанция за некомпетентност на членовете на състава на комисията от ЕО и тази от отдел "Спорове" на ПВ, като правилно въз основа на събраните доказателства е установил, че същите са били компетентни, като назначаването им е в съответствие с нормативната уредба. Настоящият състав споделя този извод, тъй като същият е базиран на представени по делото писмени доказателства, от които се установява по безспорен начин, че членовете на комисиите, както на ЕО, така и на комисията от отдел "Спорове" при ПВ, към момента на постановяването им са заемали длъжността "държавен експерт" в ПВ, съгласно изискванията на чл. 83 ЗПРПМ. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че членовете на специализирания състав от отдел "Спорове" при ПВ не отговарят на законовите изисквания тъй като съгласно Чл. 15. т. 3 от Устройствения правилник на ПВ патентен отдел "Машиностроене, строителство, електроника и електротехника" участва в специализираните състави на отдел "Спорове", а съгласно чл. 22, т. 2 от същия Отдел "Спорове" разглежда и постановява решения по жалби срещу решенията на патентните отдели за отказ за издаване на патент. Останалите доводи, наведени в касационната жалба не касаят правилността на обжалваното пред настоящата инстанция решение на първоинстанционния съд, а се отнасят до правилността на обжалвания пред него административен акт, поради което не следва да се обсъждат, като неотносими в това производство. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.