Решение № 5968 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 323/2009 г.

Решение № 5968 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 323/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Туристическа информация и регистрация" АД, гр. София, чрез законния си представител Георги Попниколов, срещу Решение № 99 от 19.11.2008 г., постановено по адм. д. № 193/08 г. по описа на Административен съд гр. Видин (АС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против Решение № У-44-05-0074/13.05.2008 г. на Директора на РМД-Русе, с което е потвърдено решение № 29/11.04.2008 г. на Началника на Митница-Видин. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон -отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно съдът е приел, че не са налице основанията за възстановяване на митните сборове по реда на чл. 214 от ЗМ. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от ЗМ, режимът транзит завършва и задълженията на титуляра на режима са изпълнени, когато стоките, поставени под режима и изискваните документи бъдат представени в получаващото митническо учреждение, съгласно разпоредбите за режима. В случая, получателят, респ. вносителят на процесния автомобил е подал ЕАД и е платил определените му мита и ДДС и режимът е приключил, което не е взето предвид. Обстоятелството, че това е станало след издаването на ППСПДВ № 7715/13.12.06 г. не е основание да се откаже възстановяването на митните сборове. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваното решение на началника на Митница Видин и да се признае на жалбоподателя правото на възстановяване по чл. 214, ал. 2 от ЗМ. Ответникът по касационната жалба - началник на Митница Видин - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Тодорова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е било Решение № У-44-05-0074/13.05.2008 г. на Директора на РМД-Русе, с което е потвърдено решение № 29/11.04.2008 г. на Началника на Митница-Видин, относно отказано възстановяване на митни сборове и лихви по ППСПДВ № 7785/2007 г. Съдът е приел, че законосъобразно е отказано възстановяване на митни сборове, предвид липсата на доказателства за представяне на стоката пред получаващото митническо учреждение, за заплащане на дължимите митни сборове и за приключване на режима "транзит" по ЕАД № 4102 (Т-14313/05.06.2006 г, с отговорно лице жалбоподателя. Срокът за оформяне на режима "транзит"е бил 08.06.2006 г. пред получаващо митническо учреждение Митница-Лом. Във връзка с влязло в сила ППСДВ № 7785/12.04.2007 г. на Началника на Митница-Видин и действия на публичен изпълнител към АДВ, РД - гр. София на 06.12.2007 г. от "ТИР" АД процесните държавни вземания в размер на 1610.94 лева представляваща главници и лихви са погасени. За установено съдът е приел, че на 15.05.2007 г. по повод на същата ЕАД за транзит при оформянето на автомобила, са заплатени от вносителя митни сборове в размер на 221.18 лева. От правна страна съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от ЗМ, може да бъде поискано възстановяване на недължимо платени митни сборове, когато плащането е извършено без правно основание или на отпаднало впоследствие основание. Чл. 215-219 от ЗМ (респ. чл. 860 и следващите от ППЗМ) регламентират процедурата за възстановяване на недължимо платени митни сборове. В случая съдът е приел, че към момента на издаване на ППСПДВ № 7785/2007 г. е съществувало изискуемо митническо задължение на жалбоподателя, произтичащо от неприключването по съответния ред на режима Дтранзит" по ЕАД № 4109 (Т-14313/05.06.2006 г. от вносителя на стоката, който не я е представил пред получаващото митническо учреждение в законоустановения срок. Приел е, че е налице разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от ЗМ, тъй като от страна на заинтересуваното лице) жалбоподател (е налице недобросъвестно поведение. Настоящия съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено от Административния съд при неизяснена фактическа обстановка. Правилно съдът е приел, че процесните суми са платени след изтичането на дадения от административния орган срок до 08.06.2006 г., но още в хода на административното производство е установено, че първото плащане от вносителя е постъпило на 15.05.2007 г. при оформянето на автомобила и впоследствие цялата сума е заплатена на 06.12.2007 г. във връзка с образувано производство пред АДВ за принудително събиране на сумите от публичен изпълнител. Производството за принудително събиране на сумите е образувано след влизане в сила на ППСПДВ № 7785/2007 г., но съдът не е обсъдил доказателствата за извършено плащане на 15.05.07 г. от получателя на стоката, с което част от задълженията, установени с ППСПДВ са били платени към 06.12.07 г. - датата, на която е извършено плащането от "ТИР" АД. Следователно към датата, на която са изпълнени задълженията по влязлото в сила ППСПДВ от жалбоподателя, тези задължения не са били изискуеми в същия размер, защото част от тях е погасена чрез плащане от получателя на стоката. В този смисъл основанието за плащане на част от задължението е отпаднало, независимо, че ППСПДВ не е отменено. Съдът е бил длъжен да съобрази това обстоятелство при проверка законосъобразността на актовете на митническата администрация, с които се отказва възстановяване на недължимо платени митни сборове. С плащането на едно от солидарно задължените лица се погасява задължението, респективно повторното плащане от другото лице е недължимо, като без правно значение е срещу кое от двете лица е издаден актът за установяване на задължението в предходен момент спрямо двете плащания. В конкретния случай с оглед обстоятелството, че не е установено по делото на какво основание режимът е приключен с плащане на изчислени от митническата администрация митни сборове в по-малък размер от тези по ЕАД за транзит, не е възможно постановяване на решение по същество на спора от касационната инстанция. Тези факти, ако бъдат установени, е възможно да бъдат преценявани като допълнителни основания за недължимост на изпълнените задължения за заплащане на митни сборове. В тази насока са и представените с писмо на началник митница Видин доказателства-разпечатка, постъпила в деловодството на ВАС след даване ход по същество на спора, а именно на 13.04.2009 г., които следва да бъдат обсъдени при повторното разглеждане на делото. При повторното разглеждане на спора от АС-Видин следва да бъде приложен материалния закон, съгласно тълкуването в настоящото решение. Недобросъвестността не може да се санкционира с двойно плащане на едно и също задължение. Неизпълнението на задължението за приключване на режима "транзит" не обосновава приложението на чл. 216, ал. 1 от ЗМ при установено двойно плащане на едно и също задължение, възникнало от недобросъвестно поведение на участниците в процедурата. В този смисъл е и практиката на ВАС, при данни за плащане от получателя на стоката. Тъй като решението е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъбиране на доказателствата от съществено значение за спора, при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК решението трябва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС-Видин. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо отделение