Определение № 10594 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9262/2024 г.
ВАСТрето отделение08.10.2024reporting judge Кремена Борисова
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 6770/29.07.2024 г., постановено по адм. д. № 1339/2024 г. по описа на Административен съд -Пловдив. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА секретар: Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА /п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА
Grounds
Образувано е въз основа на частна жалба от “Монесто 2018“ООД, ЕИК 204887039, със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, представлявано от управителя М. С., подадена чрез адв.В.Ройнов, против Определение № 6770/29.07.2024 г., постановено по адм. д. № 1339/2024 г. по описа на Административен съд -Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Отказ за разглеждане по същество на Заявление с вх. рег. № РР-02-175/ 12.09.2023 г. за издаване на разрешение за смяна на титуляра и за продължаване на срока на действие на разрешително № 31591211 от 16.11.2018 г. за водовземане на подземни води, обективиран в писмо изх.№ РР-02-175 /2023
от 15.05.2024 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. В срока по чл. 232 АПК е депозиран писмен отговор от ответната страна - Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, в който са изложени съображения за неоснователност на подадената частна жалба и законосъобразност на оспореното определение. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение, съобрази следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С атакуваното определение първоинстанционният съд е приел за правилни и съответни на доказателствата по делото изводите в оспорения административен акт на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ че жалбоподателят „Монесто 2018“ООД-гр.Асеновград е предявил искането си за издаване на разрешение за смяна на титуляра и за продължаване на срока на действие на разрешително№31591211 от 16.11.2018 г. за водовземане на подземни води извън предвидения съгласно чл.79, ал.2 от ЗВ срок, тъй като със сключването на договора за наем на 23.12.2022 г. за заявителя „Монесто 2018“ООД тече тримесечен срок да заяви дали иска да се ползва от издаденото разрешително за водоползване и като не е сторил това в указания в закона срок, правилно органът е прекратил производството по подаденото заявление на това основание, като е приел, че заявителят има възможност да подаде ново искане за издаване на разрешително за водоползване.
С частната си жалба се излагат твърдения, които по своята същност са, че представеният по преписката договор за наем от 23.12.2022 г. всъщност представлявал договор за заем за послужване, тъй като в същия е уговорено безвъзмездно предоставяне правото на ползване на процесната сграда, наход. се в гр.Асеновград. Релевира се довод, че в случая не е налице прекратяване на правото на собственост или на правото на ползване на недвижимия имот, а е налице само предаване на фактическото владение на облигационно основание, с оглед на което се извежда извода, че предоставянето в заем за послужване или под наем на имота не води до прекратяване на разрешителното за водоползване по чл.79, ал.1, т.1 от ЗВ, поради което са били налице основанията за уважаване на подаденото заявление за издаване на разрешение за промяна на титуляра и продължаване срока на действие на разрешителното за водоползване.
Настоящият съдебен състав намира тези доводи за неоснователни.
Първоинстанционният административен съд правилно е установил фактическата обстановка, касателно заявлението на “Монесто 2018“ООД, подадено пред директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ за издаване на разрешение за смяна на титуляра и за продължаване на срока на разрешително№31591211 от 16.11.2018 г. за водовземане на подземни води, а именно че съгласно приложения към заявлението договор за наем на недвижим имот от 23.12.2022 г. дружеството като наемател на имота е придобило правото на ползване на имота, в който е разположено водовземното съоръжение и обекта, където се осъществява дейността, но не е уведомило писмено директора на БДИБР в законоустановения тримесечен срок по чл.79, ал.2 от ЗВ, че желае за се ползва от правата по издаденото разрешително на собственика-наемодател, с оглед на което и на основание чл.79, ал.5 от ЗВ разрешителното се смята за прекратено от датата на възникване на обстоятелствата, а именно придобиване правото на ползване върху сграда с идентификатор 00702.534.109.2, наход. се в гр.Асеновград, ведно с изградените и изграждащи се съоръжения в обекта съгласно договора. Този извод изцяло възприет в Писмо изх. № РР-02-175/2023
от 15.05.2024 г. на БДИБР, в което е обективиран подлежащия на оспорване административен акт. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗВ действието на издаденото разрешително се прекратява при прекратяване правото на водоползвателя на собственост или на правото на ползване на недвижимия имот, където се осъществява дейността и се намира водовземното съоръжение. Според чл.79, ал.2 от ЗВ, лицата придобили правата на собственост или ползване на недвижимия имот, в срок до три месеца уведомяват писмено органа по чл.52, ал.1 от ЗВ дали желаят да се ползват от правата по издаденото разрешително. С оглед цитираната правна уредба, правилни са изводите на първоинстанционният съд, че административният орган правилно приел, че искането не може да бъде разгледано, тъй като е подадено извън регламентирания в чл.79, ал.2 от ЗВ срок. От документите в административната преписка се установява, че заявлението на оспорващото дружество за преиздаван срока на разрешителното е подадено на 12.09.2023г., след изтичане на предвидения срок от сключването на договора за наем, съгласно който дружеството е придобило правото да ползва имота. Споделени от настоящата касационна инстанция са и мотивите на първоинстанционния съд, базирани на правната теория касателно съществените разлики относно учредяването на правото на ползване като самостоятелно ограничено вещно право и сключването на договора за наем като облигационно отношение. Независимо от това обаче, правилен е извода на административния съд, че целта и смисълът на сключения договор за наем е в предоставянето на наемателя на ползването на отдадената под наем вещ-сграда, в която е разположено водовземното съоръжение, тъй като в противен случай договорът би бил без предмет. С оглед горното следва да се споделят изводите на първоинстанционния съд, че заявлението е подадено след изтичане на преклузивния срок по чл.79, ал.2 от ЗВ, считано от датата на приключване на договора за наем, поради което постановеният от админиистративния орган отказ да разгледа заявлението е законосъобразен и правилен. По изложените съображения подадената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.