Определение № 320 от 23.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2622/2020 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба вх.№ 2411/23.03.2020 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ срещу определение № 176/02.03.2020 г. по в.гр.д. № 54/2020 г. на Апелативен съд Бургас, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дела № C-234/2018 и № C-319/2019, образувани по отправени до него преюдициални запитвания по гр.д № 3406/2016 г. и гр.д. № 704/2017 г. по описа на Софийски градски съд. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на определението, като се поддържа, че произнасянето по посочените дела на СЕС не е от значение за правилното решаване на делото по образувания от КПКОНПИ иск за отнемане в полза на държавата за незаконно придобитото имущество. Ответниците Р. М. Р. и Т. В. Р. не вземат становище по жалбата. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че поставените в двете преюдициални запитвания на Софийски градски съд въпроси са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което са налице предпоставките на чл.631 ГПК за спиране на производството по делото до произнасяне на СЕС. Макар и преграждащо развитието на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, оспорваното определение е изключено от инстанционен контрол с изричната разпоредба на чл.631, ал.1, изр.2 ГПК. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, предпоставките за спиране на делото по чл.631 във вр. с чл.628 ГПК са налице и в случаите на вече отправено преюдициално запитване по сходни въпроси от друг национален съд на същата или друга държава членка, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда отправил запитването /чл.633 ГПК/ - определение № 452/24.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3759/2019 г., III г.о.; определение № 42/21.01.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 94/2020 г., III г.о. и определение № 138/21.03.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. № 631/2019 г., IV г.о. Предвид гореизложеното се налага извода, че подадената частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, според чл.631, ал.1, изр.2 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение