Определение № 1603 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1222/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при Централното управление(ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) против Определение № 10571/30.11.2023 г. постановено по административно дело № 6603/2023 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, за което излага подробни съображения. Ответникът по частната жалба – „Евроинс Иншурънс Груп“АД оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания и провери изцяло оспорения съдебен акт намира частната жалба за процесуално допустима, а по същество- неоснователна поради следното: С протоколно Определение № 179 от 25.10.2023г. по адм.д.№6603/2023г. АССГ е оставил без разглеждане жалбата на „Евроинс Иншурънс Груп“АД против Ревизионен акт № 22221422001888-091-001/27.01.2023г. на органи по приходите при ТД на НАП София поради оттегляне на оспорването и е прекратил производството по делото. С обжалваното пред настоящата инстанция определение АССГ е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател от 31.10.2023г. за изменение на прекратителното определение в частта за разноските, с която е поискано присъждане на 6 441,02лв. юрисконсултско възнаграждение. Определението е правилно по резултата си. С изрична молба от 24.10.2023г. жалбоподателят пред АССГ е оттеглил жалбата си против РА преди първото по делото заседание. В откритото заседание на 25.10.2023г., след доклада на направеното оттегляне на жалбата, процесуалният представител на ответника не е поискал присъждане на разноски. Наистина чл.143, ал.3 от АПК предвижда, че когато съдът прекрати производството ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Искането за присъждане на разноски обаче от страна на ответника е направено едва с молбата за изменение на прекратителното определение в частта за разноските. Воден от горното и на основание 221, ал.2, предл. първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,