Определение № 254 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1302/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. А. Б., представлявана от адв. М. Р. от АК - Х. срещу въззивно решение № 118/14.05.2010 г. на Х. окръжен съд, постановено по гр.д. № 172/2010 г.

Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна Е. А. Г. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

С въззивното решение, като е потвърдено това на първостепенния Х. районен съд, е отхвърлен иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.

Съдът приел, че ищцата не е искала от ответницата /надарената/ Е. Г. издръжка, съответно не е доказано последната да е отказала да й даде такава. Направен е също така и извод, че дарителят не се нуждае от издръжка – без значение е, че получаваната от нея пенсия е под минималния разход на едно лице съобразно Н. статистически институт, щом не е установено, че от датата на дарението до подаване на исковата молба са настъпили трайни изменения в обстоятелствата, които да са влошили равнището й на живот; настъпилата инфлация и влошаване на здравословното състояние били „нови факти, извън правопораждащия и сочените такива в исковата молба”, установеното от вещото лице заболяване може да е от преди дарението. Съдът, също така приел, че ищцата притежава право на ползване върху друга къща и гараж, от които може да получава наем, а и продала изгодно няколко пекинеза.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по следните въпроси, някои преформулирани от съда и имащи значение за крайния резултат постановен от въззивния съд, а именно:

1. искането за плащане на суми, нужни на дарителя за закупуване на лекарства представлява ли такова за издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД

2. исковата молба по чл. 277, ал. 1, б. „в” ЗЗД има ли ефекта на покана от дарителя – ищец към надарения – ответник за даване на издръжка

3. как и към кой момент се определя нуждата но дарителя от издръжка

Разрешението на въззивния съд по втория въпрос противоречи на това по приложеното Р-222-2000-ІІ ГО ВКС. По другите два правни проблема, решенията, на които се позовава касатора не са по аналогични случаи, разглеждането им е от значение за точното приложение на закона.

Мотивиран от горното, съдът