Определение № 13 от 18.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 14/2017 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на П. М. Н. от [населено място] за отмяна на решение № 430 от 10.07.2015г. по гр.д. № 417/2015г. на Търговищки районен съд, с което на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 ГПК е признато за установено по отношение на П. М. Н., че съществува вземане на [фирма] за сумата 407,25 лв., представляваща стойността на доставена електрическа енергия за периода от 29.02.2012г. до 15.05.2013г., заедно със законната лихва от 26.01.2015г. и 87,24лв. лихва за забава, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 34 от 27.01.2015г. по ч.гр.д. № 93/2015г. на Търговищки районен съд. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: Поддържаните основания за отмяна са по чл. 303, ал.1, т.3 и 5 ГПК. За обосноваване на първото основание се сочи отмяната на разпореждането за издаване на изпълнителен лист и обезсилване на издадения такъв, извършено с определение № 212 от 28.09.2016г. по ч.гр.д. № 145/2016г. на Търговищки окръжен съд. Второто основание - по чл. 303, ал.1,т.5 ГПК се обосновава с твърдението, че молителката и е лишена от право да участва в делото, доколкото пълномощникът й не е бил допуснат по делото. Молбата за отмяна е подадена 28.10.2016г. и следва да се приеме, че са спазени сроковете по чл. 305 ал.1, т.3 и 5 ГПК - отменителното определение на Търговищки окръжен съд е от 28.09.2016г., а на 27.10.2016г. молителката чрез своя съпруг е получила копие от това определение и от решението по гр.д.№ 417/2015г. По молбата е внесена държавна такса. Ответникът [фирма] в писмения си отговор намира молбата за неоснователна. При горните констатации молбата се явява допустима и подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.