Определение № 157 от 01.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 410/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба от адв.П. К., САК, която като пълномощник на Г. Х. Д. обжалва определение №12008 от 17.12.2020г. по в.гр.д. №2620/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение №1510/09.07.2020г. в частта за разноските - чрез присъждане върху адвокатското възнаграждение на ДДС в размер на 198.80 лева. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на ЗДДС, претендира да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да се уважи искането му за присъждане върху определеното по реда на чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за въззивното производство на ДДС в размер на 512.75 лева, както и допълнително още 854.33 лева- адв.възнаграждение и ДДС върху него за първоинстанционното производство. Ответникът Гаранционен фонд оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение №1510 от 09.07.2020г. по в.гр.д.№2620/2019г. САС ГО, 4 състав уважава частично въззивната жалба на Г. Х. Д., представляван от адв.П.К. като присъжда допълнително сумата 70 000 лева застрахователно обезщетение на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ /отм./, потвърждава първоинстанционното решение в останалата обжалвана част /за отхвърляне на претенцията от 100 000 лева до 110 000 лева/, а с оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗА осъжда ответника Гаранционен фонд да заплати на адв.П. К. сумата 2 563.75 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство през въззивната инстанция, както и още 2 123.63 лева за защита в първоинстанционното производство. В мотивите на съдебния акт са изложени аргументи, че сумите са без ДДС, какъвто не следва да се начислява. С молба от 01.09.2020г., подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от адв.П. К., като пълномощник на ищеца Г. Д., е направено искане за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на 20% ДДС върху адвокатските възнаграждения и допълнително присъждане на дължима сума за първоинстанционното производство до размера, определен в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С обжалваното определение съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима, но я оставя без уважение като неоснователна. Излага доводи, че размерът на адвокатското възнаграждение е правилно изчислен с оглед материалния интерес, като няма законово основание да се начислява ДДС върху адвокатско възнаграждение за правна помощ, тъй като данъкът е публично вземане и не е неразделна част от възнаграждението. С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е частично неправилно. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за неправилно изчисляване на дължимото адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Въззивният съд е съобразил цената на исковете, уважената част от претенциите и правилно е изчислил дължимата сума съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т.е. налице е услуга- обект на облагане по смисъла на чл.2, т.1 вр. чл.8 ЗДДС. В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.1 ЗА не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т.е. не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА вр. §2а от ДР на Наредба №1/2004г. следва да включва ДДС /определение №306 от 06.06.2017г. по ч.т.д.№2559/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; определение №521 от 25.10.2017г. по ч.т.д.№1225/2017г. на ВКС, ТК, І т.о./. С оглед изложеното обжалваното определение в частта, с която съдът е отказал да присъди ДДС върху определените суми за адвокатско възнаграждение, които ответникът дължи на процесуалния представител на ищеца и въззивник Г. Д., следва да се отмени, като на адв.П. К. се присъди на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА сумата 512.75 лева- 20% ДДС върху адвокатското възнаграждение в размер от 2 563.75 лева за въззивното производство, както и сумата 424.73 лева - 20% ДДС върху адвокатското възнаграждение в размер от 2 123.63 лева за първоинстанционното производство, дължими съгласно ЗДДС и §2а от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение