Определение № 110 от 27.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1413/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. Т. и Х. А. Т. от[населено място] срещу въззивно решение № 754 от 08.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 346/2010 г. на В. окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 3736 от 11.12.2009 г. по гр.д.№ 7420/2007 г. на В. районен съд, XXI с-в, с което е отхвърлен предявеният от М. А. Т. и Х. А. Т. от[населено място] срещу В. Г. Г. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на реална част от недвижим имот с площ от 36 кв.м. При проверка допустимостта на касационното производство Върховният касационен съд, ІІ г.о. констатира, че данъчната оценка на процесната част от имота е 588.24 лв., а размерът на цената на иска съгласно чл. 55, ал.1, т.2 ГПК /отм./ е 147, 06 лв. От това следва, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд, постановено по ревандикационен иск с обжалваем интерес до 1000 лв., което според разпоредбата на чл.280, ал. 2 ГПК (ред.ДВ, бр.59/07г.) не подлежи на касационен контрол, т.е. производството по такива спорове е двуинстанционно. С оглед изложеното подадената от М. А. Т. и Х. А. Т. касационна жалба, следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.