Определение № 321 от 19.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4082/2019 г.

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК. С решение № 830 от 04.07.2019 г. по въззивно гр. д. № 2413/2018 г. на Варненския окръжен съд, е отменено решение от 26.07.2018 г. по гр. д. № 15649/2017 г. на Варненския районен съд, като вместо него е постановено ново по същество, с което са отхвърлени предявените от Т. П. И., Д. А. И. и Д. А. П. срещу М. Т. П. – С. искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 406 кв. м. по кадастралната карта на район *, [населено място], на основание наследяване и земеделска реституция, приключила със заповед № 615/31.07.2009 г. на кмета на район «*», издадена на основание пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за осъждането й да им предаде владението върху процесния имот. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл.283 ГПК от адвокат С. С. като пълномощник на ищците Т. П. И., Д. А. И. и Д. А. П., в която са изложени съображения относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност. Ответницата по касация М. Т. П. – С. е подала писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното: В исковата молба ищците са изложили твърдения, че в тяхна полза като наследници на Т. П. У. /К./, с решение на органа по земеделска реституция от 14.11.2003 г., е възстановена собствеността им върху нива от 3 дка, находяща се в терен по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ на В., м. „*“, имот № * по кадастрален план от 1996 г. Ответницата в защитата си по същество е посочила, че е носител на правото на собственост върху имот пл. сн. № *. Продавачът по този договор е придобил правото на собственост върху имота по замяна, извършена с нотариален акт № 93/11.01.1975 г. за право на собственост върху недвижим имот срещу такъв, включен в блок на ТКЗС. Замяната е произвела действие, тъй като имотът е бил застроен. Налице са били пречки по смисъла на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ за реституиране на имота в полза на ищците като наследници на Т. У.. Евентуално е посочила, че е придобила правото на собственост на основание придобивна давност чрез упражнявано владение, считано от 12.08.2002 г. По делото е установено, че с решение № 1025/14.11.2003 г. на Общинска служба „Земеделие и гори“ – гр. Варна, е възстановено в полза на наследниците на Т. У. в стари реални граници правото на собственост върху нива от 3 дка, находяща се в терен по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ на В., м. „В.“, имот № * по кадастрален план от 1996 г. На 31.07.2009 г. на основание пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е издадена заповед № 615 на кмета на район *“ – [община], влязла в сила на 22.08.2009 г., с която е индивидуализиран възстановеният имот, както следва: поземлен имот с идентификатор № * по ПНИ на с. о. „М., Б. и Д.“, с площ 406 кв. м., при описани граници. Установено е, че по силата на договор за дарение, сключен с нотариален акт № 130/12.08.2002 г., М. Т. П. – С. е придобила правото на собственост върху поземлен имот – лозе в землището на [населено място], м. „М. /“Л.“/, с площ 400 кв. м., с пл. сн. № *, в кв.37 по плана на местността, заедно с построената в него дървена барака. Д. Т. П. И. се е легитимирал с констативен нотариален акт № 72/01.09.2000 г., издаден въз основа на писмени доказателства, предварителен договор за покупко-продажба от 1987 г. и нотариален акт № 93/11.01.1975 г. за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок на ДЗС. С цитирания нотариален акт П. А. – Ч. е придобил собствеността върху лозе от 400 кв. м. в землището на [населено място], м. „Л.“, при граници: Т. К., Д. К., асфалтов път, П. Н.. При изготвянето на нотариалния акт е представен препис-извлечение от протокол на ТПС комисия от 05.12.1974 г. На 30.08.1977 г. е издадено разрешение за строеж за построяване на дървена барака за сезонно ползване. Описаният имот е обект на предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 10.01.1987 г. с Т. П. И.. Според заключенията на съдебно-техническите експертизи, изслушани в първоинстанционното и въззивното производство, по кадастралния план от 1956 г., на м. „К.“, [населено място], процесният имот не е отразен със самостоятелен кадастрален номер /попада в имот пл. № *, записан в разписния лист на ТКЗС – [населено място]/. По кадастралния план от 1987 г.-1989 г. на м. „М., Б., Д.“, имот с идентификатор *** по кадастралната карта се припокрива с границите на имот пл. сн. № * и със същия имот по кадастралния план на ползвателите към ПКП на м. „М. “. В помощния план към ПНИ попада в стар имот № *, записан на Т. У.. По плана на новообразуваните имоти на с. о. „М. рид“ имот с идентификатор *** е идентичен на ПИ № ** по ПНИ. Процесният имот е идентичен с имота, описан в договорите за замяна и дарение. Такава идентичност се установява и между имота, описан в нотариалния акт от 1975 г., и имот пл. сн. № * по плана от 1987 г.; между имот с идентификатор *** и имота по нотариалния акт; между ПИ № ** по ПНИ, и имота, описан в нотариалния акт. В кадастралния план от 1987 г. в имот пл. № * е нанесена паянтова жилищна сграда. За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което исковете са били уважени, въззивният съд е разгледал възраженията на ответницата за материална незаконосъобразност на заповедта по пар.4к, ал.7, основани на нормата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Приел е, че в първата хипотеза относно застрояването на получен по замяна имот, е приложима нормата на пар.1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ. Извършена замяна е валидна. Обсъдено е твърдението на ищците, че същата не е породила действие, тъй като П. Ч. не е бил член на ТКЗС. Към момента на сключване на предварителния договор за покупко-продажба процесният имот е бил застроен с едноетажна постройка – бунгало, бил е електрифициран и водоснабден. Следва да намери приложение разпоредбата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, установяваща пречка за реституция, като се зачете действието на извършената замяна. Имотът не е подлежал на възстановяване. Заповедта е материално незаконосъобразна. Не са били налице пречки за придобиването му по давност от наследодателя на ответницата. За пълнота на изложението е разгледано и възражението на ответницата за изтекла в нейна полза придобивна давност, като е прието, че в периода 23.08.2009 г. – 23.08.2014 г. е изтекъл изискуемия се срок, тъй като установеното от нея владение е било добросъвестно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към жалбата касаторите са поставили следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. валидна ли е замяна, за която: а/ няма представен протокол на ТПС комисия; б/ когато в имота не е имало изградена сграда; в/ имотът не е бил отразен като самостоятелен в действащия план; г/ когато лицето, получило имота в замяна, не е било член на ТКЗС; д/ може ли лицето, което не е получило имота по замяна, да се ползва от чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, когато се легитимира като собственик по дарение, евентуално на основание придобивна давност. По тези въпроси не се сочи съдебна практика, в противоречие с която е постановено обжалваното решение; 2. каква е възможността за събиране на нови доказателства от въззивния съд на основание чл.266, ал.3 ГПК; сочи се противоречие с тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСКТК на ВКС, решение № 341/02.07.2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на второ г. о.; решение № 178/06.11.2017 г. по т. д. № 600/2017 г. на първо т. о.; решение № 174/12.01.2011 г. по т. д. № 36/2010 г. на първо т. о. и решение № 72/09.07.2012 г. по т. д. № 398/2011 г. на второ т. о.; 3. може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите и изложи съображения защо не ги възприема; поддържа се противоречие с решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на второ г. о.; 4. следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните; 5. неправилното докладване на делото води до неправилност на съдебното решение; 6. може ли при незавършена реституционна процедура да бъде противопоставено възражение за изтекла придобивна давност; поддържа се противоречие с решение № 496/21.05.2009 г. по гр. д. № 905/2008 г. на първо г. о.; решение № 584/21.09.2009 г. по гр. д. № 2949/2008 г. на първо г. о.; решение № 373/21.05.2010 г. по гр. д. № 396/2009 г. на първо г. о. и решение № 28/04.05.2010 г. по гр. д. № 844/2009 г. на първо г. о. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Обобщени, първите пет подвъпроса, са свързани с валидността на замяната. Разпоредбата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ установява две изключения от принципа, че се възстановява имотът, притежаван преди кооперирането: когато притежаваният от наследодателя имот е бил обект на замяна по ЗТПС и получения при замяната имот е застроен или с него са извършени разпореждания. В цитирания смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 57 от 05.05.2015 г. по гр. д. № 6431/2014 г. на второ г. о., решение № 223 от 13.10.2014 г. по гр. д. № 1945/2014 г. на първо г. о., решение № 92 от 06.06.2013 г. по гр. д. № 743/2012 г. на първо г. о. и решение № 497 от 02.07.2010 г. по гр. д. № 715/2009 г. на първо г. о., в които е прието, че при застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, същата остава в сила. При възстановяване на правото на собственост се счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици и имотът не подлежи на възстановяване на първоначалния /преди замяната/ собственик. Решаващите изводи на въззивния съд са в съответствие с тази практика. При съставянето на нотариален акт № 93/1975 г. за замяна е описан като представен протокола на ТПС комисията, като в тази част нотариалното удостоверяване се ползва с доказателствена сила. Вторият подвъпрос също е разрешен в съответствие с трайната съдебна практика. Сградата отговаря на изискването за постройка, отразено в нормата на параграф 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ – да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо да отговаря на действащите към момента на построяването й строителни правила и норми. В конкретно разгледаната хипотеза постройката е била нанесена в кадастралния план на местността от 1987 г. и за нейното съществуване са събрани гласни доказателства /показанията на свидетеля Н./, от които се установява, че бащата на ответницата е живял в постройката от пролетта до късна есен всяка година/. Наличието на сграда за сезонно обитаване към 01.03.1991 г. е безспорно доказано в процеса. По отношение на четвъртия подвъпрос въззивният съд е изложил съображения, че замяната с лице, което не е член на ТКЗС, срещу имот, отнет от това лице и внесен в стопанството, не е нищожна /подобно ограничение или изискване не е установено от ЗТПС – отм./. Обстоятелството, че имотът не е бил нанесен като самостоятелен към момента на замяната не е от значение за приложението на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Осъществената замяна е по отношение на имот, притежаван от праводателя на наследодателя на ответницата, на която тя може да се позовава при доказване на придобивните основания, осъществили се в полза на нейните праводатели. Процесуалните въпроси, формулирани в изложението от втори до пети, също не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е допуснал изслушването на технически експертизи, след като е допълнил изготвения от първоинстанционния съд доклад и е разпределил тежестта на доказване /в съответствие с тълкувателно решение № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което въззивният съд не изготвя нов доклад, а дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство/. Обсъдил е събраните доказателства, както и доводите и възраженията на страните, излагайки подробни мотиви. Шестият въпрос е свързан с възможността за противоставяне на възражение за придобивна давност, обусловена от приключване на реституционната процедура. Именно в съответствие с цитираната съдебна практика, че придобивна давност срещу лицата, заявили за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване на заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел, че такава е започнала да тече от 23.08.2009 г. /датата на влизане в сила на тази заповед/. В обобщение, поставените в касационната жалба въпроси, обуславящи за конкретния изход на делото, са разрешени в обжалваното въззивно решение в пълно съответствие с установената съдебна практика, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не се сочи конкретен акт на Съда на Европейския съюз, в противоречие с който е постановено обжалваното решение. Изложените общи твърдения за неспазване принципите за справедлив процес, равнопоставеност и състезателно начало, в нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧОС, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване и на това основание. Поставените въпроси не са от значение за развитието на правото и по същите е налице трайно установена съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. Очевидната неправилност на обжалваното въззивно решение не е обоснована с конкретни доводи. Такава не произтича пряко от съдържанието на решението. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция касаторите дължат заплащане на направените разноски от ответницата по касация в размер на 1 950 лв. /за адвокатско възнаграждение/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.