Решение № 7429 от 21.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8780/2015 г.

Решение № 7429 от 21.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8780/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началник-отдел в Дирекция "РПИБС" при Агенция "Пътна инфраструктура" против решение № 882/18.05.2015 г. по адм. д. № 2407/2014 г. на Административен съд - Б., с което съдът е отменил заповед № РД-22-167/11.09.2014 г. за прекратяване на разрешение № 178/21.02.2006 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, издадено на [фирма]. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди, че законосъобразността на акта следва да бъде преценявана към момента на издаването му. Счита, че е доказано от фактическа и правна страна неспазване на изискванията за експлоатация на рекламното съоръжение от страна на адресата на разрешението, поради което издаденият административен акт е законосъобразен. Като е приел обратното, АС-Б. е постановил неправилно решение, което касаторът моли да бъде отменено, а по същество жалбата на едноличния търговец - отхвърлена като неоснователна. Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е съобразил релевантната фактическа обстановка. Установил е, че едноличният търговец е адресат на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 178/21.02.2006 г. Съгласно това разрешение търговецът експлоатира РС в обхвата на път I-9, километър 221+980-дясно, с площ от 12 кв. м, при определени в разрешението условия. Не е спорно по делото, че в резултат на изграждане на временно кръстовище и извършване на строително-ремонтни дейности в този участък от пътя В. - Б., контролните органи от Областно пътно управление - Б. са констатирали през месец юни 2014 г., че три рекламни съоръжения на търговеца към 2.06.2014 г. не отговарят на изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 НСПП за минимално отстояние от пътни възли и кръстовища. Едно от тези РС е обект на разрешително № 178/21.02.2006 г. Административният орган е указал на търговеца да предприеме действия по преместване на съоръжението, така че да отговаря на изискванията на подзаконовия нормативен акт. В срок адресатът на разрешителното не се е съобразил с тези указания, след което компетентният орган е издал оспорената заповед. Административният съд е приел от правна страна, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Заключил е, че при издаването на акта са нарушени разпоредбите на чл. 26, ал. 1 АПК и чл. 35 АПК. По същество е посочил, че издателят на акта не е конкретизирал правното основание за отнемане на разрешението, поради което е останала неясна неговата действителна воля. Решението е неправилно. Специалното ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение е правнорегламентирана дейност под разрешителен режим, осъществявана при нормативно определени условия, която изхожда от интересите на обществото и спецификата на дейността. Лицето, получило разрешение по чл. 18, ал. 1 ЗП е задължено при експлоатацията на рекламното съоръжение да изпълнява регламентирани условия с предимно технически характер за осигуряване на безопасността на пътищата при конструирането и ползването на тези съоръжения. Неспазване на изискванията за извършване на съответната дейност, съгласно чл. 26, ал. 9 ЗП, вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 НСПП, води до отнемане на издаденото разрешение. Съгласно чл. 26, ал. 9 ЗП разрешенията се отнемат при неспазване на условията, предвидени в тях и/или при неспазване на изискванията за извършване на съответната дейност, определени в наредбата по чл. 18, ал. 5 ЗП. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 2 НСПП рекламното съоръжение отстои не по-малко от 1500 м от пътни възли - за автомагистралите и скоростните пътища, и 500 м от пътни възли и кръстовища - за останалите пътища. Разпоредбата на чл. 26, ал. 9 ЗП, в актуалната й редакция ( ДВ, бр. 47/2012 г.), въвежда като основания за отнемане на разрешения за специално ползване на пътя неспазване на условията, предвидени в тях, и/или при неспазване на изискванията за извършване на съответната дейност, определени в наредбата по чл. 18, ал. 5. Към датата на издаване на разрешението на едноличния търговец през 2006 г. разпоредбата на чл. 26, ал. 9 ЗП не е предвиждала като условие за отнемане на разрешение неспазване на изискванията за извършване на съответната дейност. Затова и такова изискване не е предвидено като условие за отнемане в самото издадено разрешение. В конкретния случай, при извършената през 2014 г. проверка за експлоатацията на рекламното съоръжение компетентният орган е констатирал, че е нарушено условието на чл. 15, ал. 1, т. 2, пр. второ НСПП, изразяващо се в това, че поради изграждане на временно кръгово кръстовище РС отстои на по-малко от 500 м от пътни връзки и кръстовища. При установяване на такова нарушение този орган има правомощието да отнеме издаденото разрешение. Чл. 26, ал. 9 ЗП е общата разпоредба, която установява правната възможност за отнемане на разрешението и установява като обща правна рамка предпоставките, при които това е допустимо. Към момента на издаване на оспорената заповед № 22-167/11.09.2014 г. на началник-отдел в Дирекция "РПИБС" към Агенция "Пътна инфраструктура" действащата редакция на чл. 26, ал. 9 ЗП предвижда като основание за отнемане на разрешение неспазване на изискванията за извършване на съответната дейност, определени в Наредбата за специално ползване на пътищата. Фактическото основание за издаване на административния акт е именно неспазване на изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 НСПП, тъй като след реконструкцията на пътя рекламното съоръжение вече отстои на по-малко от 500 метра от пътни възли и кръстовища и с оглед безопасността на движението експлоатацията на разрешеното място е недопустима. Ето защо правно необосновано е заключението на съда, че не е ясна действителната воля на издателя на акта. Посочените в заповедта фактически основания кореспондират с правното основание по чл. 15, ал. 1, т. 2 НСПП и чл. 26, ал. 9 ЗП. Нарушени са изискванията за извършване на съответната дейност, определени в Наредбата по чл. 18, ал. 5 ЗП. Тези изисквания следва да бъдат налице не само към момента на издаване на разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение, но и за целия период на експлоатация, с оглед осигуряване безопасността и сигурността на движението на пътя, поради което изводите на съда са в противоречие с материалния закон. По делото са събрани и обсъдени от първоинстанционния съд достатъчно релевантни доказателства, сочещи на изграждането на кръстовище в този участък и местоположението на рекламното съоръжение. Извършена е проверка, изготвен е констативен протокол и доклад, приложена е заверена схема на временна организация на движението на пътя. Тези документи са издадени от надлежни органи, като тяхната истинност и съдържание не са оспорени и оборени по надлежния ред в производството. Експлоатацията на РС е пряко следствие на издаденото и действащо разрешение. От водената между страните кореспонденция е видно, че търговецът не е оспорил изграждането на временно пътно кръстовище на път I-9 или на промененото в тази връзка местоположение на РС, а е поддържал становище за съобразена с издаденото разрешение експлоатация на РС и незаконосъобразност на указанието за преместване на РС. Не съответстват на закона и доказателствата по делото изложените в решението мотиви за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на административния акт. Съгласно чл. 26, ал. 10 ЗП обжалването на отнемането на разрешенията и на отказите за тяхното издаване е при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорената заповед съдържа разпореждане за "прекратяване" на разрешението, което по своята правна същност и последици е идентично с термина на закона. От доказателствата по административната преписка е видно, че е одобрена техническа документация за изграждане на временно кръстовище през м. февруари 2014 г.; проектът е съгласуван през м. април 2014 г. С писмо от 2.06.2014 г. търговецът е уведомен от ОПУ-Б. за започване на процедура по преместване на експлоатираните от него РС поради изграждане на кръстовище в конкретния участък. На 20.06.2014 г. търговецът е поискал прекратяване на процедурата по преместване на РС. Н. 23.06.2014 г. органът е дал указания за преместване на РС, като е определил конкретен срок за изпълнение на указанията, по които търговецът е изразил становище на 7.07.2014 г. На 23.07.2014 г. органът е дал допълнителни разяснения по процедурата, след което на 11.09.2014 г. е издал оспорената заповед. Спазени са изискванията на чл. 26, ал. 1 АПК и чл. 35 АПК. В рамките на предоставените му от закона процесуални правомощия административният орган е събрал достатъчно доказателства съобразно обхвата на производството, които еднозначно и безпротиворечиво сочат на постановения от него правен резултат. Правилен е първоинстанционният извод, че административният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП разрешенията по ал. 1 и 2 се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията. Разпоредбата на чл. 26, ал. 9 ЗП сочи само, че разрешенията "се отнемат при..." Законодателят не е посочил изрично органите, компетентни да отнемат разрешението, а само основанията за това, тъй като в ал.3 на същата разпоредба - чл. 26 ЗП, вече ги е посочил и е предвидил делегиране на правомощия. По делото в тази връзка са представени пълномощно № П-282/26.08.2014 г. и заповед № РД-11-924/26.08.2014 г. на председателя на УС на АПИ. В този смисъл настоящият касационен състав не споделя към момента съдебната практика, приета с решение по адм. д. № 8879/2015 г. на ВАС и решение по адм. д. № 9611/2015 г. на ВАС. Като е отменил оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон и същото подлежи на отмяна като неправилно. При изяснена фактическа обстановка и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което подадената от [фирма] жалба бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касационния ответник не се дължат.