Определение № 4253 от 21.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3908/2022 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба вх. № 12636/7.09.2022 г. на Г. М. М., чрез адвокат М. Д., срещу решение № 799 от 27.07.2022 г. по гр. д. № 20222100500517/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 1669 от 23.12.2021 г. по гр. д. № 4571/2021 г. на Районен съд – Бургас за осъждане, на основание чл. 109 ЗС, на Г. М. М. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Д. П. Г. и С. П. Ч. да ползват собствената си незастроена част от дворно място с идентификатор ***, чрез спиране на лекия си автомобил в незастроената част на имота. С молба вх. № 10112/14.11.2022 г. Г. М. е поискал спиране изпълнението на въззивното решение. С молбата е представен документ за внесена сума по чл. 282, ал. 2 ГПК в размер на 336.96 лв., която е постъпила по сметка на ВКС. Допълнително, по указание на съда, е внесена и сума в размер на 663.04 лв., като по този начин обезпечението е в общ размер от 1000 лв. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че са налице предпоставките на закона за спиране изпълнението на въззивното решение – същото не е влязло в сила, молителят е внесъл надлежно обезпечение, като сумата по обезпечението е постъпила по сметка на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение