Определение № 325 от 14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от З. Н. А. от [населено място] срещу решение № 127 от 20.05.2011 г. по гр. д. № 234/2011 г. на Хасковски окръжен съд. Ответницитe по касация намират жалбата за недопустима по аргумент от чл. 280, ал. 2 ГПК предвид цената на исковете. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу въззивно решение, което предвид обжалваемия интерес, който е под 5000 лв. не подлежи на обжалване, поради което е недопустима. Въззивното решение е постановено по предявени срещу касаторката субективно и обективно съединени искове за парични вземания, произтичащи от дължащо се обезщетение за ползване на съсобствен недвижим имот и за лихва за забава изплащането на парично вземане. Исковете предявени от Т. И. по чл. 32, ал. 2 ЗС е за сумата 3200 лв., и по чл. 86 ЗЗД за сумата 2123.45 лв. Предявените от С. А. искове на същите основания са съответно за 2850 лв. и за 2123.45 лв. Размерът на цената на иска по парични вземания е търсената сума - чл. 69, ал.1, г. 1 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК след изменението с ДВ бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.20100 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въвззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Касационната жалба е подадена на 04.07.2011 г. От тази дата касационното производство се счита образувано, поради което и на основание § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК за него е приложима разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията след изменението й. Цената на исковете, предмет на въззивното, решение е под 5000 лв. на всеки един, поради което касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане като се прекрати образуваното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.