Определение № 1563 от 09.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 610/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Димитрова от гр. Димитровград, подадена чрез адв. З. Димитрова, против Определение № 1017 от 08.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1119/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е оставена без разглеждане жалбата против заповед № ЗСП/Д-Х-ДГ/270402/21.09.2023 г. на директора на Агенция за социално подпомагане – гр. Димитровград и производството по делото е прекратено. Ответникът по частната жалба – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Димитровград не изразява становище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона преклузивен срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, е неоснователна. Видно от данните по делото в Административен съд – Хасково, е подадена жалба от Т. Димитрова против Заповед № ЗСП/Д-Х-ДГ/270402/21.09.2023 г. на директора на Агенция за социално подпомагане – гр. Димитровград. С Определение № 946 от 16.10.2023 г., съдията - докладчик е указал на оспорващата, в 7-дневен срок от датата на съобщаването, да уточни обжалвания административен акт, доколкото е установено, че не е издавана Заповед № ЗСП/Д-Х-ДГ/270402/21.09.2023 г. на директора на Агенция за социално подпомагане – гр. Димитровград. Съдът е констатирал, че е издадена Заповед № ЗСП/Д-Х-ДГ/270402 от 22.08.2023г. от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Димитровград, която е отменена с Решение № 26–РД06-0025/15.09.2023 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – гр. Хасково, като преписката е върната за ново произнасяне. Дадени са указания за внасяне на държавна такса в размер на 10 лева за образуване на съдебното производство. С посоченото определение жалбоподателят е предупреден за негативните последици от неизпълнението на указанията (Арг.: чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК). В срока по чл. 158, ал. 1 АПК е депозирана молба от 01.11.2023 г., с която е представен документ за внесена държавна такса в размер на 10 лева. С Определение № 1017 от 08.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1119 от 2023 г. по описа на Административен съд – Хасково е прието, че дадените от съда указания, свързани с чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК за означение на обжалвания акт, не са изпълнени, поради което жалбата на Т. Димитрова против Заповед № ЗСП/Д-Х-ДГ/270402/21.09.2023 г. на директора на Агенция за социално подпомагане – гр. Димитровград е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК жалбата трябва да съдържа означение на обжалвания административен акт. Определението на съда, с указания за отстраняване на нередовностите на жалбата е връчено лично на оспорващата, срещу подпис, на 31.10.2023 г. В предоставения нормативно установен 7-дневен срок за изправяне на констатираните нередовности, който е изтекъл на 07.11.2023 г., по делото е постъпила молба вх.№ 8272/01.11.2023 г. от оспорващата, с която е представен документ за внесена държавна такса в размер на 10 лева, без да е изразено становище във връзка с указанията на съда, свързани с уточняване на обжалвания административен акт. Неизпълнението на дадените от съда задължителни указания за привеждане на жалбата в съответствие с дължимото, законът санкционира с неблагоприятни за адресата им процесуални последици, отричайки допустимостта на търсената съдебна защита. Отсъствието на редовно сезиране на съда изключва учредяването на валидно процесуално правоотношение по жалбата и разглеждането на спора по същество. Предвид неотстраняването на пропуските в жалбата е налице ненадлежно упражнено право на оспорване, обуславящо недопустимост на съдебното производство. По изложените съображения, като е приел наличието на процесуална пречка за допустимостта на образуваното производство, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,