Определение № 5381 от 30.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3742/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 от АПК. Образувано е по постъпила частна жалба от П. Запрянов, чрез адв. Б. Бойчев, против Определение _264/28.03.2024 г. по адм. дело №69/2024 г. по описа на Административен съд/АС/ - Разград, с което му е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. Навеждат се съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, тъй като първоинстанционният съд е присъдил разноски в размер под претендирания такъв от 1000 лв. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер за дела без материален интерес, каквото е настоящото дело, е 1000 лв., а съгласно чл.9, ал1 от същата наредба за изготвяне на искова молба без процесуално представителство минималният размер на адвокатското възнаграждение е 750 лв. На следващо място се сочи, че неправилно административният съд е приел, че делото не представлява фактическа и правна сложност, тъй като адв. Бойчев е изготвил и подписал искова молба по чл.250 от АПК, вр. с чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/, извършил е процесуално представителство, приложил е множество писмени доказателства и е отправил доказателствени искания. Процесуалната защита, проведена писмено или в о.с.з. е равнопоставена – чл.100 - 102 от ГПК, което не се променя от факта, че производството по чл.250 - 255 от АПК се провежда в закрити съдебни заседания. Прави възражение за недължимост или за прекомерност на разноските на насрещната страна по чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като в производството по разноски не се дължат разноски. Не претендира разноски за касационното съдебно производство. От насрещната страна – Община Самуил е постъпил писмен отговор, в който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба. Сочи се, че процесното определение е правилно и законосъобразно, постановено при задължително тълкуване на Решение на Европейския съюз по дело С - 438/22 г. Положеният труд от процесуалния представител на ищеца е минимален, а заплатеното адвокатско възнаграждение е несъразмерно и непропорционално. Договорената сума от 1000 лв. е в резултат на недобросъвестно или лошо споразумяване, поради което е несправедливо да бъде възложена в тяхна тежест. Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от лице с правен интерес и като насочена срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да допълни по искане по чл. 248 от ГПК Разпореждане № 244/21.01.2024 г., първоинстанционният съд е приел, че договореното адвокатско възнаграждение от 1000 лв. е прекомерно и непропорционално, предвид извършената правна помощ по това производство, изразяваща се в изготвяне на искане по чл.250 от АПК и прилагане на минимален брой писмени доказателства, поради което е осъдил ответната страна да заплати на ищеца сумата от 100 лв., представляваща адвокатски хонорар. За да определи адвокатското възнаграждение в такъв размер административният съд е съобразил задължителното тълкуване, дадено с решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 г., съгласно което националният съд е длъжен да откаже да приложи Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като противоречаща на чл.101, параграф 1 от ДФЕС, вр. с чл.4, параграф 3 от ДФЕС. Определението е правилно. В решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. СЕС в същото решение е посочил, че Наредба № 1/09.07.2004 г. е издадена от съсловна организация - Висш адвокатски съвет, макар и по законова делегация, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, под размера на които не може да се договаря по - ниско възнаграждение на адвокат, нито съдът разполага с това право съгласно нейните разпоредби. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 от ДФЕС /ограничение на конкуренцията/, поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение от Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 от ДФЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В решението си СЕС е посочил, че въз основа на предходно решение по съединени дела С - 427/16 и С - 428/16 – т. 51 определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, параграф 1 от ДФЕС. Следва да се вземе предвид решението на СЕС по дело С - 438/22, като неоснователно с частната жалба на П. Запрянов, чрез адв. Бойчев, се иска увеличение на присъденото от първоинстанционния съд адв. възнаграждение в размер на 100 лв., предвид обема на оказаната защита на ищеца. Съдебното производство пред АС - Разград се е развило в закрито заседание, липсват данни ищецът да е проявил процесуална активност извън изброените по - горе действия по подаване на исковата молба и прилагане на писмени доказателства. Няма пречка съдът служебно да намали претендирания размер на адв. възнаграждение и под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. Правилно първоинстанционният съд е определил размера на адвокатското възнаграждение в размер на 100 лв., като настоящата касационна инстанция намира за нужно да добави, че й е служебно известно наличието на множество образувани административни дела от П. Запрянов, чрез адв. Бойчев, с правно основание чл.250 от АПК, вр. с чл.39, ал.1 от ЗЗЛД, извършените процесуални действия по които са идентични и не предполагат оказването на правна помощ извън посочената по - горе. Предвид изложеното обжалваното определение по чл. 248 от ГПК е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 229 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение