Определение № 623 от 24.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 517/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 323/16.05.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 324/2012г. от Добричкия окръжен съд, с което е отменено разпореждане от 22.02.2012г. по ч.гр.д.№ 588/12г. на Добричкия районен съд. С определение № 414/22.06.2012г. Добричкият окръжен съд е извършил поправка на явна фактическа грешка в определение № 323/16.05.2012г. като, след отмяна на първоинстанционното разпореждане е оставил без уважение заявлението за допускане на незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка срещу Н. Б. Василева за сумата от 12010.40 евро – главница по договор за кредит и за лихви и разноски, и е обезсилен издадения изпълнителен лист. Постъпила е частна касационна жалба и от Н. Б. В, [населено място] срещу определение № 323/16.05.2012г. и определение № 334/19.05.2012г., с което е оставена без уважение молбата й за допълване чрез спиране на изпълнението и обезсилване на заповедта за изпълнение. По частната касационна жалба на [фирма]. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, а допускането на касационното обжалване основа с произнасянето от въззивния съд по въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги съгласно чл.417, т.2 ГПК За да постанови обжалваното определение Добричкият окръжен съд е приел, че в представеното извлечение от счетоводните книги не се съдържат данни от кой момент длъжникът е изпаднал в забава и кои и колко месечни вноски не е платил. Според частния жалбоподател противоречието с практиката на ВКС е по въпросите за редовността на документа – извлечение от счетоводните книги от външна страна. Настоящият състав на І отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване. В цитираните от частния жалбоподател решения, постановени по реда на чл.290 ГПК относно предсрочната изискуемост на кредита, както и в определения на ВКС, например: Опр.№ 118/24.02.2009г. по ч.т.д.№ 25/09г. на ІІ т.о., Опр.№ 130/24.02.12г. по ч.т.д.№ 11/12г. на ІІ т.о. Опр.№264/07.05.09г. по ч.т.д.№ 210/09г. на І т.о. са изложени съображения, че за редовността на документа – извлечение от счетоводните книги, представляващ основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК е достатъчно в същия да се съдържат данни за договора за кредит – дата на сключване, размер, кредитополучател, усвояването му, размера на просроченото задължение за главницата, договорните и наказателните лихви. Постановеното определение е в противоречие с обективираната в тези съдебни актове практика, поради което касационното обжалване следва да се допусне. По същество обжалваното определение е неправилно. Представеното извлечение от счетоводната книга на банката отразява договора за кредит, кредитополучателя, усвояването на сумата, срокът на погасяване, неплатената главница, начислените договорни лихви, а предсрочната изискуемост на кредита произтича от разпоредбата на чл.27.2, б.”а” от договора от 13.09.2007г., съгласно която страните са се съгласили на правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем с предизвестие, каквото е изпратено и получено от длъжника. По тези съображения въззивното определение следва да се отмени и се постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.2 ГПК. По частната жалба на Н. Б. Василева. Частният жалбоподател не разполага с правен интерес от обжалване на определение № 323/16.05.2012г., доколкото с определение № определение № 414/22.06.2012г. въззивният съд е отстранил очевидната фактическа грешка в определението от 16.05.2012г. в съответствие и с искането на частната жалбоподателка. С определение № 334/19.05.2012г. е оставена без уважение молбата за спиране на изпълнението по съображения, че въззивният не разполага с правомощията по чл.420, ал.2 ГПК. Определението е правилно, предвид на обстоятелството, че съставът на окръжния съд е отменил разпореждането за незабавно изпълнение, поради което въпросът за спиране на изпълнението е безпредметен. С оглед на постановяването на издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от ВКС, първоинстанционния съд следва да се произнесе по евентуално искане за спиране на изпълнението. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд