Определение № 486 от 26.10.2010 г. на ВКС

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Катерина П. М. е подала в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна жалба срещу определение № 74/10 от 11.05.2010 г. по гр. д. № 1063/2009 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., с което без разглеждане е оставена касационната жалба на срещу въззивното решение № 672 от 28.07.2008 г. по гр. д. № 436/2006 г. на Благоевградския окръжен съд. Искането е то да бъде отменено като неправилно. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Предмет на касация е въззивно решение, с което решение № 69 от 13.03.2006 г. по гр. д. № 351/2005 г. на Районния съд гр. Г. Д. е обезсилено, а производството по иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е прекратено. За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на Върховния касационен съд приел, че съдебният акт на въззивния съд не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. На жалбоподателката са дадени указания да представи доказателства за установяване на твърдението, че пазарната цена на имотите е над 1 000 лева, които не са изпълнени. При това положение и при данъчна оценка за двата имота 243.80 лева, обжалваемият интерес е под минимално определения в закона, с оглед на което касационната жалба е недопустима. Определението е правилно и следва да се остави в сила. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК обжалваемият интерес е въведен като критерий за допустимост на касационното обжалване. Съдебната практика приема, че при искове за собственост на недвижим имот интересът на обжалващия е размерът на неговата действителна стойност, която се определя преимуществено от пазарната оценка. С определение № 38/10 от 09.03.2010 г. съставът на Върховния касационен съд е дал указания на жалбоподателката да представи доказателства във връзка с твърдението, че обжалваемият интерес е над 1 000 лева, като представи актуална данъчна оценка или доказателства за пазарна оценка. Съобщението е връчено на К. М. лично на 15.03.2010 г. Приложено е на л. 29 по гр. д. № 1063/2009 г. на ВКС, I-во г. о. До постановяване на обжалвания сега съдебен акт - 11.05.2010 г., не са представени доказателства, от които да се направи извод на обжалваем интерес над 1 000 лева. Това е сторено едва с подаването на частната жалба, към която е приложена техническа експертиза от инж. Л. Т. М., изготвена през м. май 2010 г. С оглед на тези данни следва да се приеме, че след като жалбоподателката е уведомена лично - твърдението й в обратен смисъл в частната жалба е недоказано, и не е изпълнила в дадения й едноседмичен срок указанията, то постановеният съдебен акт за връщане на касационната жалба е обоснован и законосъобразен. Представеното по-късно доказателство за обжалваем интерес над 1 000 лева не може да наложи обратен извод. Съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.